ЧАСТ I - ДУХОВЕ И ЗОМБИТА

1. Мисълта

така. Кой е сдухан и защо? А кой не е сдухан? ЗАЩО? Наскоро се замислих за това, че маса хора по света се кефят яко на живота си, докато аз мизерствам, бутайки Синята Птица (основно към калния сервиз на майстора на стари щкоди), мрънкайки, че парите все не стигат и как с тая заплата се сменя дограмата в къщи?... Абе държейки се средностатистически и общо взето лузерски. Малко по-рано бях срещнал ротния ми от казармата (срещнах го в казармата, един вид) и той беше посял семенцата на съмнението и интереса в глъвътъ ми. Скоро след това срещнах една моя далечна леля, която се занимава с рейки. Тя ми демонстрира нагледно, че може да въздейства от разстояние само с ръцете си. Научи ме как да различавам усещането за топлина от усещането за ки. Обясни ми объркано що е то чакра и къде има почва и накрая снесе един тон new age shit (NAS) за ангели, воини на светлината, луцифер, който дебне, как Земята преминавала в четвъртото, че и в петото измерение... (Ейй, теа хора кат земат да говорат за тея четвърто и пето измерение ... мноо са зле. Аз па говорим за на 6-тата мечка в гъза. Там е тъмно и влажно. Земята ще приемине през дверите на аналното отвърстие на 6-тата мечка и тогава сички дето не са се подготвили с вазелин ше изпаднат от земята и тежко им и горко. А така, ето, и аз вече съм мъдро new-agie ;))

Въпреки всичкият NAS, чисто физическият опит с рейки си беше там нямаше как да го пренебрегна.

Тези двама души (ротният + магьосническата ми леля) задействаха един механизъм, който през целия ми живот е чакал заровен в главата ми да му се случи нещо и да го провокира. Те ме накараха да вдигна поглед от монотнния мъглив хаос на ежедневото съществуване под формата на социално животно и да започна да МИСЛЯ за себе си и за живота си.

Човек традиционно мисли на половин оборот, за други неща - за проблемите си, за футбол, за политика, за филми ... - нещо, което усвояваме в даскало, ако сме послушни. Имаш проблем - мислиш за него. Това е РЕАКЦИЯ. Случва се нещо и действаш... Бебето реве - храниш го, нямаш пари - работиш, закъсняваш - бързаш, уморен си - спиш... С времето толкова добре усвояваш тези двойки от причина - реакция, че спираш да мислиш за тях. Тогава свободният мозъчен капацитет вече отива за футбол, гримове, шоуто на 6-тата мечка или колекцията от марки, все тая. Защото мисленето е реакция, а като няма на какво да реагираш, прихващаш някакво шарено нещо от околоната среда и мислиш за него.

За мен далаверата беше да започна отново да управлявам мислите си. А не да реагирам и да търся информационен баласт за запълване на мозъчно време.

Някога запитвалили сте се, какво ръководи живота ви? ЗАЩО сте именно в този state, в който сте? Накратко - WTF? (гледайки изненадано живота си досега). Самият въпрос е много животопроменящ. В мига, в който си го задавате, вече сте морфирали от зомби в свободна твар (нещо като upgrade при вдигане на level). Защото зомбито просто се тътри наоколо, подчинявайки се на произволна чужда воля, докато свободната твар ОСМИСЛЯ съществуването си и го подчинява на СОБСТВЕНАТА си воля.

По-в детайли, нека превъртим назад до момента, в който някой си пич Петър се е родил.

Амин?

2. Зомби?

Уааа - каза той. - Ааааааааааааа! Ляяяяяяяяяяяяя! Ляяяяяяя-ааа-а-а-а! Уаааа.

Бебето беше грозно като гъз и крещеше до небесата. Това, до колкото знам е, защото много боли когато дробовете се разтварят за първи път и изгарящият въздух нахлува в тях. Петър, който все още нямаше име, получи ножица в пъпната връв, а майка му го получи да му се порадва, както е още целия в слуз и кръв. В тоговор на милувките на мама Петър каза пак:

- Уаа!

И кожата му гореше от въздуха. Червена и сбръчкана като нещо поръчано в малайзийски ресторант.

Така започна конкретната реинкарнация на Петър - като трогателно, малко, вресливо и доста безпомощно от традиционна гледна точка бебче. Без възможност да си набави само храна, акащо, пишкащо и повръщащо безогледно по всяко време и навсякъде, лежащо без опция за самотранспортиране, голо и с не особено добре работещи зрение и слух. Та значи, Петър имаше нужда от грижи или казано друго яче - от възрастни да го гледат.

Такъв е стейтът на всеки, когато се роди - да зависи от волята на други хора.

И като се отпочне така - до дълбока старост. Много е лесно човек да си остане на волята на съдбата, на волята на държавата и правителството, на волята на родителите си, на волята на шефовете си, на волята на финансовата институция, която го кредитира... Плюс, че на повечето от изброените им харесва да си имат подволни хорица, които зависят от тях. Разпространено е мнението, че трябва да си послушен, лоялен, благодарен, да проявяваш уважение и да се съобразяваш. Докато си детенце щеш не щеш си послушен и се съобразяваш, защото освен да ревеш друго не можеш да направиш. Баща ми даваше добра формулировка - докато живееш под моя покрив ще се съобразяваш. Мда.

Така израства зомбито - защото първоначално няма избор, а когато е достатъчно силно, за да има избор, вече е зомби в доста сериозна степен. Особено след като завърши даскало/университет и мама и тати (ако приемем, че те са налице по това време) спрат да дават кинти, а порасналите интереси и желания повече от всякога имат нужда от пари за да бъдат удовлетворени. В този миг виждаш малко алтернативи - или се хващаш да бачкаш, или загиваш. Може да станеш и крадец, убиец, мутра или друго. Само че там пак - или си намираш шефче, или загиваш. Може да го сведем до: или се подчиняваш на нечия воля, или загиваш. И тъй, примерно 95% от хората по земята затвърждават своя skill да бъдеш зомби и започват да трупа опит в това. Стават Mutant Zombies. Както и да е, играйте Hereos II.

Ето го Петър, става сутрин, пие кафе с гаджето, качва се на колата и отива на работа. Бачка. Случват се някакви служебни неща. Може да се каже, че са интеренсни, но това е сравнителна оценка - интересни са само на фона на останалите неинтересни неща в работата. После отива да пие по нещо на Билка. Там води същата високоразвита комуникация, която е усвоил още с първите си напивания - говори за маловажни неща с хора, които не са му особено близки. Срещат се в Билка с гаджето и се прибират. Вечерят или нещо подобно. Ебат се. Или нещо подобно. Спят. Започва следващият ден. Ето го Петър, става сутрин, пие кафе с гаджето ... Зомби.

Вариации има много. Но всички си приличат по това, че се повтарят, повтарят, повтарят до втръсване, повтарят се до повръщане, до припадък, до смърт. Повтарят се като тиктакането на часовник. Защо това е лошо, пише в една от другите ми книги. Там се разaказва и за Часвоникаря, който е голем циганин. Както и да е.

През главата на порастналия Петър просветват мисли, милиони на ден, кратки и мимолетни. Някои от тях са мечти. По-късно той дори не си спомня за тях, защото шефчето пак е бучало за нещо и го е изнервило. Нервата не е толкова мимолетна и override-ва мечтите. Накратко, дори да иска да иде на Карибите, Петър няма да го направи, защото редовно забравя, че иска да го направи. Волята на обстоятелствата, шефовете, банките, държавата, че дори на мама и татко, които имат нужда от него да се грижи за тях, че мама е много болна - не му позволяват да отиде на Карибите. Няма кинти, няма време, няма know-how как се ходи на Карибите.

Те това е едно истинско мутирало зомби от София. Ще направи кариера то, една чудЙесна кариера на зомби. Зомби, зомби, зомби! Бъди добро и не закъснявай за работа, защото ти плащам заплата и за мизерната опция да си купиш манджа ми дължиш 1/3 от живота си. Стой са на опашката, защото за да не ти осерем живота трябва да минеш през тази гишета и да си оправиш документите на автомобила. Дължиш ни един ден от живота си. Ти си зомби. Премести колата напред. Браааво, послушно зомби.

Нека сега зомбито ни, по силата на Божията воля или един Бог знае по чия друга, се спре за момент. За малко нека прекъсне цикъла на до болка познатото ежедневие и се огледа. Това в преносен смисъл - всъщност нашето зомби в този ммиг за първи път в живота си задава въпроса - WTF? (гледайки изненадано живота си досега). Защо последните 365 дни от живота ми могат да се опишат с общо три pattern-а - дневен режим, седмичен режим и месечен режим? Ето: през деня пия кафе, ходя на работа и после спя. През седмицата бачкам, а weekend-ите обикновено с гаджето ходим някъде извън София. Всеки месец взимам заплата към десето число и си купувам по един Джак Даниелс и излизаме да се наплюскаме в Милениума. А, и плащам сметките. Всеки месец. Всяка седмица. Всеки ден.

Отговорът идва постепенно. Може да се наложат много прекъсвания за ретроспективен поглед, преди първата пълноценна формулировка. А когато дойде, в началото звучи горе-долу така: Не знам. Бях там и пак не знам. Просто така се получи. Нямах избор. Така се подредиха обстоятелствата. Въпрос на късмет. Блааа блааа блааааааа...

В някакъв момент идва и просветлението: бях подвластен на чужда воля. Не бях подвластен на собствената си воля.

Когато зомбито осъзнае, че притежава воля и просто не я използва, нарушава дефиницята на зомби в нашия случай и зомбито вече не е зомби (ето една примерна дефиниця: същество, което действа по силата на чужда воля). Като дефинираме свободна твар с определението същество, което действа по силата на собствената си воля и ето - имаме свободна твар.

Тези дефиниции горе приличат на някакъв вид евтино заяждане. Само че не са, защото ако изградим портретите на двата вида същества - зомбито и свободното същество, само на базата на тези дефиниции, и ще получим две напълно различни картини. Зомбито става съставна част от всяка система, с която влиза в досег. Свободната твар се възползва от ресурсите на всяка система, с която влиза в досег. Зомбито е амортизиращ се агрегат. Свободната твар е творец. Зомбито посещава местата, където е предвидено да бъде. Свободната твар пътува. И т.н и т.н.

Моля ви, не бъдете зомби. Инак лошите некромансери ще ви пратят да умрете в някоя безмислена битка и дори заразните мухи, които летят около главата ви, няма да ви спасят.

Амин.

3. Life Programming и Fortune Multithreading

ного гъзарско звучи, а?, особено ако си програмист. Дава малко или много познат подход към онази подозрителна част от света, която е извън PC-то.

Колко от един човек всъщност е необходимо, за да освети навсякъде, където иска? 5, 10? На мен със сигурност ми липсват физически копия с общ интелект, които като кошерно същество да дерат върху задачите, които им/си поставям. Просто времето за никъде не стига, когато си с едно физическо тяло и с мозък, който след 8 часа програмиране прилича на гъз. Този факт винаги ме е смущавал и съм се чудил, такъв ли е наистина дизайнът на човек - толкоз абсолютно непрактичен.

После сънувах един сън, в който във въздуха, докато бях на парти у дома си, се появиха някакви руни и като се събудих установих, че това е бил език за програмиране на живота. Самата концепция беше достатъчна, за да насочи мислите ми в напълно нова посока. Вместо да мрънкам, че не съм насекомо, се замислих за алтернативно решение на проблема с времето и физическата единственост - ами какво ще стане, ако престана да се опитвам да контролирам всяка стъпка от живота си? Да изоставя социалистическата максима - с труд всичко се постига (повторението е майка на знанието, етц булшит). Ами ако се престраша и погледна на света около себе си като на сложна могъща машина, не мога ли вместо да влагам собствените си нерви, усилия и време в постигането на целите си, да програмирам таз машина и тя да свърши черната работа вместо мен? Един вид - верно да взема програмирам живота си?

В началото това звучеше доста малоумно, а и - да го приложиш на практика? Ами ако не се получи?

Опа. Какво, ако не се получи. Всъщност нищо страшно не можах да измисля в отговор.

Плюс, че дори още по времето, когато това беше само идея, имаше индикатори, че тя вече функционира в моя изгода. По-скоро на проблясъци, отколкото на редовна основа, но така или иначе бачкаше. Един вид - поръчваш си нещо да се случи, ревеш за него на ум (реването е особен стейт на мозъка, дефиниран от Мам - постоянно повтаряш наум колко искаш нещото, представяш си го, представяш си как го имаш/случило се е и го ползваш и как му се кефиш и ревеш и ревеш и ревеш, дори като ти омръзне, пак ревеш), и после предприемаш някакво, дори символично действие, което би могло да доведе до реализирането на поръчката. Ако искаш пари, отиваш на интервю и казваш каква заплата искаш. Ако искаш бебе слагаш снимка на бебе на десктопа и ебеш жената. Ако искаш кола, поръчваш да ти докарат, нищо, че нямаш още парите да я купиш. Ако търсиш водопровдчик, което също си е tricky thing, защото трябва да е пич, а не майстор, който като ти влезе в къщата, да разбереш, защо народът е казал Да не ти влезе майстор в къщата - отиваш и почваш да разпитваш по водопроводните магазини в квартала за водопроводчик... Много е вероятно стъпката, която си предприел, да не донесе резултат - да не те вземат на работа, да не ти се обадят никога отново за поръчаната кола, нито един пронавач във водопроводен магазин да не ти даде телефона на майстор. Това е съвсем в реда на нещата. Действието в случая се яваява по-скоро декларация и подпис, с който парафираш поръчката си, отколкото метод за постигането на целта.

Така ми издадоха първата книга. Бях спамил във форумите на dir.bg с откъси от книгата, ревейки, че искам да имам издадена книга. Тогава една издателка я беше прочела online и я издаде, аз на практика само й занесох CD с текста и корицата.

Така наистина си намерих водопроводчик. Съвсем случайна жена в един от гнусните водопроводни магазини с кисели продавачи ме чу че питам, даде ми gsm-а си да й се обадя по-късно, след като тя говори с няккъв водопроводчик, който й ремонтирал жилището, и после той дойде и свърши работата перфектно. Така Мам се сдоби с PC - рева рева рева и го намери изоставено в някакъв изоставен строеж. Така автобус блъсна колата ми - това защото несъзнателно exploit-вах обратната страна на медала - леле, много се бях вживял да шофирам според правилника, спазвах всички знаци, всички ограничения, дразнех се постоянно на всички около мен, които не ебават. До такава степен само за нарушения и ПТП мислех, че накрая един автобус ме удари, защото спрях на пешеходна пътека. През същия месец получих и 2 акта за нарушения. Аз, дето сигурно това ми бяха ЕДИНСТВЕНИТЕ 2 нарушения за месеца и единствените 2 акта за 3 години.

Горе-долу по същото верме формулирах израза Fortune Multithreading. Това означава човек да не се съсредоточава върху решаването на проблемите си, а върху точната формулировка на желанията и целите си, run-вайки съдбовни thread-ове, които да ги реализират. Заклевам се, така се пести много време. И е наистина забавно :)

Амин.

4. Внимавай, какво си пожелаваш

ова е във връзка с автобуса и актовете.

Хари Харисън има една супер яка трилогия - "Свят на Смъртта I, II, III". В първата част става дума за един пич, който попада на съответната планета, кръстена Свят на Смъртта. Така я наричат, защото опитите да бъде колонизирана са довели до някаква безумна война между една малка военна колонизационна база и местните флора и фауна. Всеки ден от гората се пръква по нещо ново убийствено опасно. В резултат екипът от базата за последните примерно 10 години се е усъвършенствал нечовешки във воденето на война ... както и растителните и животинските видове, с които се бият постоянно. Е, та главният герой известно време наблюдава от вътрешността на колонията адските битки, които кипят по защитния периметър, а после по стечение на обстоятелствата се озовава отвън и с изненада установява, че периметърът е и единственото място, където живеят всички тези зловещи мутации на местната природа. Един вид агресията на колонизаторите е привлякла към себе си агресията на планетата.

Аз се почуствах така, след като съзнателно престанах да гледам пътните знаци и маркировка. Изведнъж светът се успокои. Вече никой не ме засичаше, никой не ме спираше за проверка, никой всъщност не правеше нищо забележително. Периметърът от агресия се разпадна в мига, в който престанах да мисля за него.

Друга история: в някакъв момент от живота си живеех при баба ми и дядо ми, общо взето заврян в една единствена стая. То това си е проблем, особено като искаш да изчукаш някоя мацка ... и после на сутринта:

- Смяташ ли да се ожениш за Силвия? - пита дядо ми на закуска, без да ме поглежда.

- Ъъъъ - казвам първо. После все пак отговарям искрено - Не.

- Тогава повече не позволявам тя да остава да спи в къщата ми.

Еми в резултат съвсем спонтанно а) се изнесох още същата вечер и б) започнах много сериозно да рева за място, където да еба на спокойствие. Еми, намерих си мизрна квартира, където обаче никой не ме гледаше какво и кога правя. Това добре.

Но квартирата водеше и свой собствен живот. Изпод тапетите излизаха хлебарки и бълхи, а когато съседите от горния етаж пърдяха, от дюшемето под матрака ми се дигаш прах. Хазяите не ми дадоха да направя ремонт и, отново спонтанно, започнах да рева за жилище, където мога да правя каквото си пожелая, включително да го ремонтирам и нагласям според вкусовете си.

Ок, така и стана, освободи се един апартамент, където съм наследник. Отидох там да живея и си го нагласих както мен ми е кеф.

Но пак бях пропуснал съществени точки от поръчката. Е нема такава мъсотия и такъв шум, каквито идват от булеварда под прозорците. Нема такива кучета и такъв истеричен среднощен лай. Нема такива аларми на коли. Нема такива стари пукащи се тръби ...

Това, мисля си аз, е, защото не внимавам, какво си пожелавам. Ето, сега е чудесен момент да формулирам е една наистина добра поръчка: на път съм да се сдобия с голяма, красива нова къща с огромен двор, чиито граници не се виждат от къщата, с горичка и парк в двора, с прексрасен чист въздух, с приятелски настроени животински видове и съседи, с мека зима и прохладно лято, с гъзарско и удобно обзавеждане, фоново аудио в цялата къща, 3 гаража (за мен, за жената и за първото дете, останалите деца ще ги оправяме в движение), шадраван пред главния вход, басейн, кула с телескоп, ухаещи на чисто и спретнато стаи, иконом, градинар и камериерка, зимна градина, помещение за домашно кино с легла и дивани, комбиниран хол с кухня, с изцяло остъклена външна стена и изход към огромна тераса, котка, централна електронна климатична инсталация, за всеки член от семейството собствено легло-спалня - 2.50m х 2m, сателитна чиния с двупосочна сателитна Интернет връзка, дублирана от оптична връзка към най-добрия Интернет доставчик в областта, както и всичко останало, което е необходимо, за да се чувствам напълно щастлив в собственото си жилище и за да прекарвам свободното си време необезпокояван и когато спя да спя като бебе. Нека тази къща ме удовлетворява напълно и продължи да го прави, докато имам нужда от нея.

Те тва е.

Амин.

5. Късмет

ама и тати бяха много мили с мен, когато ме хвана пубертетът. Тъй като живеехме в двустаен апартамент и аз спях в кухнята, на практика имах едно легло, което можех да нарека моя територия, и то само докато лежа в него. Вечер тати идваше и ми гасеше лампата в 10 часа. Така трябвало, защото трябвало да уча, а не да виса по нощите. Естествено, четях с фенерче под завивката, слушах радио със слушалки или просто се въртях на тъмно до пълно полудяване. В 3-4 часа като заспя, после айде на училище в 7... С толкова сън препрограмират затворници, които са избрали програма за превъзпитание вместо истински затвор. В резултат бях постоянно недоспал и общо взето - депресиран по пуберски, само че на осма степен.

Така продължи няколко години. Сроковете, в които ходех следобяд на даскало бяха по-трезви, тези със сутрешно училище - по депресарски. Нещо не вървеше както трябва. Я ще ме джобят и ще ми вземат парите, я ще си изгубя нещо, я ще се разболея от някаква супер екзотична болест... В един момент вече свикнах с това статукво и забравих, че животът ми някога е бил светъл и радостен.

Завърших даскало и воден от безумните зплахи на баща ми, че майка ми няма да понесе да отида в казармата, записах математика в Софийския университет, въпреки ясната визия, която имах по повод университетите (искам да добавя, че така и никога не завърших; как ли пък не; и там искаха да ставам в 6 сутрин).

Някъде по това време достигнах върховно състояние на сивота и безсмисленост. Толкова, че съвсем да ми омръзне. И тогава се спрях за момент и се замислих - всъщшност, на кой му е необходимо това? Случката си я спомням ясно - в един слънчев летен ден, пред сградата на математическия факултет, гледайки гнусното стълпотворение зубъри и откачени преподаватели. Гледах ги и ги ненавиждах и заради тях се чувствах нещастен като гладно мокро измръзнало пребито коте до трупа на удушената си майка.

Гледайки така си мислех, защо така не ми върви и каква е тая глупост да е толкова скапан животът ми. И както си мислех, изведнъж забелязах, че освен студенти, даскали, грозни пейки и сиви асфалтирани преди 10 години алеи около мен има:

- дървета - небе - в небето - облаци и слънце - между дърветата - трева - в тревата - глухарчета - зад оградата на двора на факултета минава готина мацка - зад мацката по улицата минават коли - една от колите е супер яко BMW

Задвижих по посока изхода от двора на факултета. Излязох от него. Тротоарът беше изпочупен и грозен, имаше кучешки лайна. Опа, нагоре обаче има небе. Под небето има стари смотани сгради. Опа, в един от прозорците има пъстри завеси и котка седи и се ближе на перваза.

Откритието беше шокиращо. Вървях по познатите улици, осъзнавайки, че вече една година всеки ден по два пъти минавам от там и не забелязвам нищо, освен сивия натрошен тротоар, кучешките лайна, студентите и даскалите. Зяпах къщите, витрините, стоките зад тях, дворовете с паркирани автомобили, трамваите, в които също тук-таме седяха готини момичета. И постепенно осъзнах, че всичко това винаги си е било там. Невъзможността да го видя оставаше да си е в моята глава. Много сериозни филтри бяха apply-вали през цялото време. Мноого лоши филтри. Филтри, които доставят само сдухваща и грозна информация.

Същата вечер лежах у дома в тъмната кухня, която бях успял да извоювам само за себе си (с помощта на един остъклен балкон, където прокудих на наще хладилника и печката) и мозъкът ми работеше на пълни обороти. Току що всъщност бях задал въпросът WTF? (гледайки изненадано живота си досега) и нови интригуващи мисли искаха да бъдат мислени.

На първо време опитах да разбера, какво беше приедизвикало промяната. Отговорът не дойде същата вечер, трябваше да минат месеци, преди да забележа, че дали виждам кучешки лайна и студенти или виждам дървета и слънце зависи от това, дали съм станал от сън в 6 сутринта или в 11. Започнах да анализирам разликите в двата случая и открих, че хубави неща ми се случват в синхрон с дърветата и слънцето. Кучешките лайна и студентие от своя страна не ми носеха късмет.

Времето минаваше и събирах още статистически впечатления - до момента, в който вече бях абсолютно сигурен, че колко ми върви зависи едно към едно от колко съм се наспал. Реших, че може би все пак късметът не е природно явление, а е функция на мозъка ми. Тъй като нямах наблюдението това да е съзнателно явление, предположих, че е подсъзнателно. Това обаче не беше достатъчно - звучеше неопределено - като четвъртото измерение в което ще преминаваме. Исках да знам какъв е механизмът, по който подсъзнанието (нещо, което и без това ми е трудно да дефинирам и да си представя) въздейства на сравнително ясното понятие Късмет.

И ето каква теория си измислих:

Подсъзнанието, до колкото мога да си го представя, е неосъзната (извън съзнателния фокус, който познавам общо взето добре) функция на мозъка, която се занимава с управлението на ежедневни нужди като да се почеша като ме сърби, да вървя, да шофирам, да пия вода като съм жаден... Все неща, които нямам реално спомен кога точно съм решил да направя и как съм ги направил и в които не съм инвестирал особено съзнателно усилие. Почесването май е особено добър пример. Човек говори по телефона и докато съсредоточено слуша какво му обясняват от другата страна, разсеяно се чеши по главата. После никога не би се сетил, че го е правил ... Защото го е направил несъзнателно.

За тези неосъзнати явления реших, че е отговорно подсъзнанието.

Всъщност човек във всяка секунда взима куп микро-решения. Например, както седи пред PC-то и пише код изведнъж става и отива да пикае. То му се е пикаело от поне 10 пинути, като преди 10 секунди му се е пикаело общо взето толкова, колкото и в момента, когато е станал. Изборът на точното време за ставане - не 10 секунди по-рано или по-късно, а именно сега, е подсъзнателно микрорешение. Почесването е такова микрорешение. Ровенето с език из някой по-заден зъб е подсъзнателно микрорешение. Кога да се изпърди човек е подсъзнателно микрорешение. В кой миг да пресече улицата, дали да се разкрещи или да си затрае, кога да запали цигара, кога да се откаже да си търси ключовете преди да излезе... Взимането на подсъзнателни микрорешения на практика е непрекъснат процес, който ни съпътства от самото раждане и заради това сме склонни да не го забелязваме.

Повечето микрорешения са незначителни. Не променят нищо. Но това не е задължително - спомням си как преди години майка ми, вървейки по улицата, минаваше пред стара жилищна кооперация. Видя някакво куче и се спря за секунда да му каже някаква глупост. След това продължи. Десет крачки по-нататък на окло метър пред нея падна паве с размера на детска глава, откъртило се от старата фсада. Случи се така, че се занимавах наблизо с колата и разсеяно наблюдавах отстрани как майка ми се приближава. Видях и камъка и стъписаната физиономия, която майка ми направи. И направо тръпки ме побиха от факта, че ако просто беше пропуснала да реши да се лигави с кучето щеше да лежи с потрошен череп един метър по-напред.

Тази случка ми даде разбирането за степента, в която дори едно единствено подсъзнателно микрорешение може да бъде животоопределящо. А представете си наистина колосалното количество повече или по-малко значителни микрорешения, осъществявани без прекъсване, какъв кумулативен ефект имат. И при тях, както и с всяко друго явление, важи принципът за превръщането на количеството в качество. Отделното микрорешение може да няма значение. Но недискретната последователност от неопределимо голям брой микрорешения имат. И аз наричам резултата от тази последователност Късмет.

Човекът като цяло е доста крехко създание. Например сравнен с една котка - по-бавни рефлекси, по-скапана имунна система, по-кофти сетива, по-малка раждаемост. Дори размерът и мускулната маса не са решаващо предимство, защото винаги ще успея да намеря кекав кльощав индивид, който обаче се справя с живота си чудесно и ще живее 80 години. Какво му помага да остане неболен, несгазен, непребит, неизнасилен и т.н.? Интелектът? Не мисля така. Интелектът помага да събираш числа, а не да избягваш опасности, за които не си информиран. В US имаше епидемия от салмонелоза, която се разпространяваше с промишлено разфасован сладолед. Никакъв интелект не може да помогне на човек да не яде именно от заразената партида сладолед. Всичко там е въпрос само на късмет.

И въпреки това адски много хора по света, заобиколени от колосално количество опасности, оцеляват и умират от старост. Какво ги предпазва?

Според мен това е супер-могъщата система на подсъзнанието за взимане на микрорешения. На подсъзнателно ниво човек обработва много повече информация отколкото на съзнателно (в противен случай състезателните авто-ралита не биха могли да съществуват) и на базата на тази информация взима огромно количество микрорешения всяка секунда. Микрорешенията постоянно коригират функционирането на човек, помагайки му да запази крехкият баланс между опасностите и оцеляването. Нещо като тези страшно бързи моторни лодки, които ще се обърнат на секундата заради скоростта, с която се движат, ако не е ултра сложната компютърна система за корекции на подводните крилца, която прилага примерно 100000 корекции в секунда.

А какво става, когато човек е супер уморен, сдухан и объркан? Очевидно е, че съзнанието функционира зле в тези моменти - трудно е да се съсредоточиш, да мислиш, да слушаш какво ти говорят... Според мен е очевидно, че и подсъзнанието се bug-ва. Микрорешенията престават да са толкова акуратни и шумът, който разцентрованото подсъзнание вкарва в комплекта от микрорешения, се проявява в липсата на късмет. Един вид, късметът е естественият state на човек, а каръщината е отклонение. Само дето това много не си личи, като се има пред вид, колко сдухан е средностатистическият индивид.

В крайна сметка, нямам проведени експерименти по този топик. Нямам научни доказателства. Всичко е хипотеза, която обаче много добре описва набюдаваните явления. А и съвсем наскоро се запознах с т.нар. Закон на Привличането, който на практика е същото, формулирано по друг начин. И други хора са забелязали, че късметът е функция на мозъка. Все трябва да има нещо вярно в цялата работа.

В по-следващата глава ще разкажа за нивата на абстракция и принципа на виртуализация, който приложих тук върху микрорешенията. Но преди това едно малко злобно лирическо отклонение, нямащо нищо общо с духовното просветление.

Нека 6-тата мечка бъде с вас.

Амин.

6. NAS: четвъртото измерение идва да ни изяде!

апоследък от различни места чувам за това четвърто измерение (от леля ми, от Крион, от една книга "Енергийно балансиране", мисля, че е това). Общата теза е, че Земята навлиза в четвъртото измерение и всички хора, които не се извисят духовно няма да успеят да преминат там заедно с нея и ще трябва да умрат.

Жестоко. Прекрасна апокалиптична картина. Само че, "Земята навлиза в четвъртото измерение" има смисъл толкова, колкото и "синус от гъза на 6-тата мечка умножен по синкретичен кристал ще расте от тук до сянката на малката йота".

Измерение обозначава още една координата в пространството на някакъв модел. Нека въведем 3D полярна координатна система върху земното кълбо. Ops, вече са я въвели - мередиани и паралели. Имаме дължина и ширина, които определят еднозначно точка от земната повърхност. Ама не, защото имаме и bump-map. Айде, ще въведем още едно измерение - височина. Станаха три. Така наистина може да опишем всяка точка от Земното кълбо, както на повърхността на океана, така и на дъното му. Ама сега ме интересува температурата на въздуха/водата/скалата/... в дадена точка. Айде, и темпратурата добавяме към модела. Опа, вече имаме 4 измерения. Просто защото така сме решили. Тогава, за кое четвърто измерение точно става дума?

Ааа, за четвъртото пространствено измерение сигурно. Добре тогава стигаме до действието "навлизане в измерение". Представете си един лист с отпечатан текст. Сега си представете как навлиза в третото измерение и буквите, които не са се подготвили, изпадат от него. Много ми е мъчно за тези букви, иска ми се да ги предупредя някак, да се намажат с вазелин, за да оцелеят...

Или това беше от друг апокалипсис. Да живее 6-тата мечка.

Всъщност от известно време се опитвам да си представя четириизмерно пространство. От 13-годишна възраст всъщност. И ето, че успях. Естествено хората, на които разказах за това, или ме гледаха глупаво и съчувствено, или ми се смяха. Както и да е, ще поема риска да разсмея още някого :)

За да добиете представа за четириизмерно пространство, с отворени очи си представете един черен гнусен облак някъде горе напред и вдясно от главата ви. Нека бъде особено дразнещ този облак. Еманация на цялата говняс в живота ви. А сега си представете как от центъра на междувеждието си излъчвате един ослепително бял унищожителен лъч, който поразява облака и го разкарва завинаги.

Тъй като на практика нито черният облак, нито лъчът са реални обекти, те не се намират в триизмерното пространство на физическата ни реалност. От друга страна и двете имат много силно изразено пространствено разположение, като единият КРАЙ на лъча определено се намира в триизмерното пространство на физическата ни реалност - между веждите ви. За да опишем местоположението на облака и лъча ни трябва още една пространствена координата. Т.е. те чудесно се разполагат в модел с четвърто пространствено измерение.

Еми, смятам, че с това упражнение съм си представил успешно четириизмерно пространство, като 3 от измеренията дори не се налага да си ги представям, просто защото ги взаимствам от заобикалящата ме вселена.

На практика всички сънища, мечти, всеки визуален образ, съществува паралелно на физическата триизмерна вселена. Къде? Харесва ми модел на простванство с повече изменения. Сетивата ни са фокусирани върху негово триизмерно сечение. Съзнанието ни? То функционира успешно и извън това сечение.

Тук нищо не твърдя. Просто дрънкам глупости. Истината е, че четвъртото измерение ще дойде като огромен астрокозел с осемстотин крака, огнен дъх и зъби, с които ще разкъса земята и ще я изяде на три хапки. Страхувайте се от четвъртото измерение и му се кланяйте, за да бъде милостиво и да ви възнагради с повторен живот като астрокозле. Амин.

7. Виртуализация и Нива на абстракция

братно към микрорешенията и късмета. Късметът е вирутален продукт от качеството на микрорешенията, които взимаме непрекъснато, докато сме живи. Какво точно имам пред вид с това?

Под виртуализация разбирам случката, когато количеството на множество увеличаващи се по брой обекти, които образуват променяща се във времето система, достигне критична стойност и доведе до възникване на нова функция на системата. По-късно ще формулирам два различни вида виртуализация, но за сега, опитвайки се да си подредя мислите, ще разкажа само за един от тях, или може би за някаква нескопосана смесица... Ето и примери:

- Компонентите в едно PC са съставени общо взето от транзистори, кондензатори, съпротивления, диоди и бубини, свързани помежду си по различни начини и комуникиращи с елетрически ток. С два транзистора, два кондензатора, четири резистора и един източник на електричество може да се построи мултивибратор, който генерира синусуидален сигнал на изхода си. С 300 милиона транзистора може да се построи CPU. Заедно с останалите компоненти в PC-то върху това CPU може да се run-не операционна система (айде, ще се прежаля да дам примера с Windows). Десктопът на Windows-а на практика не е съставен от транзистори. Прозорците не се намират сгънати в кутията на PC-то. Всички те са виртуален ефект от синхронизираната работа на всичките 300 милиона+ транзистора.

- Първата 3D игра, която съм играл беше DOOM 1. Коридори, стаи, чудовища, смърт и победа - и всичките тези неща отново не са физическа част от PC-то. Те са виртуална реалност, която живее като ефект от протичането на електричество през многото елементи в PC-то. Спираш PC-то - няма я. Пускаш PC-то и run-ваш играта - има я.

- Съзнанието на човек. Взимаш 5 неврона и с тях какво можеш да направиш? Да си ги навреш в гъзъ. Обаче цял мозък цъкащ електрохимични импулси между 100 милиарда неврона създава съзнанието като виртуален ефект.

- Мулекулярните структури във вселената. На квантово ниво всичко е верятности. Облаци от възможности, завъртени около някакъв център или пътуващи свободно. По отделно всяка възможност остава нереализирана и с нея няма много какво да се направи. Общото количество от безброй много възможности обаче създава като виртуален ефект архитектура на закономерността, която ограничава тези възможности в орбитата на електрона или в каквото там. Един вид общата сума от вероятности къде може да се намира един електрон създава виртуалния ефект на атом, който взаемодейства с останалите атоми по-скоро като отделно entity, отколкото като торба с елементарни частици.

И, както и в останалите примери, правилата на поведение на виртуалната система са различни от правлата на underlying ситемата, макар и физически съставните части да са все едни и същи: Windows-ът не провежда електрически ток селективно според някакво напрежение, а позволява да се run-ват програми; DOOM не се дели на абсолютни и логически сектори, както е на harddisk-а, на който обикновено седи записан, а позволява да убиваш чудовища и да газиш до колене в радиоактивен бълвоч. Съзнанието не навигира сред електрохимични импулси, а се занимава с обработка на информацията, дошла от различните сетива или запазена из паметта. Атомите не се интересуват, дали ще се реализират в определена точка от пространството или не, а основно се занимават да се свързват в мулекули или да се отблъскват един от друг.

Изместване на приоритетите, това ще ви кажа. Докато за съставните части е важно едно, за виртуалния ефект от системата, която изргаждат, правилата са съвсем други.

Именно тази нова виртуална система наричам ниво на абстракция.

Във физичската вселена, всички нива на абстракция над и под една система co-exist-ат на едно и също място.

Нека отново започнем от квантовата същност на мирозданието. Квантовата физика твърди, че на квантово ниво хаосът е доста силно застъпен, като нещата не точно са, а по-скоро тръпнат в очакване евентуално да бъдат, без напълно определена идея как и къде. Все пак има някакъв ред - фотоните се излъчват на строго определени порции, електроните се облачат по конкретно дефинирани орбити, спиновете са общо взето краен брой ... има логика. Ако си голям колкото един фотон сигурно тези зависимости ще изглеждат твърде размити от колосалните им размери и хаосът на съставните части ще доминира в усещането за вселена. Но когато вземеш 1 милион електрона, обикалящи около атомни ядра, миниатюрните им неопределености някак спират да са толкова важни, защото имат ограничена зона на impact. Много по-интересни стават взаимоотношенията между отделните групировки от електрони, позитрони и неутрони, обединени в унифицирани структури. Вътре в структурите все още има наопределеност. В интерфейсите за комуникация с други структури обаче тази неопределеност е трансформирана. Вече не става въпрос, къде и дали ще се реализира един електрон като пространствен обект. Вече въпросът е, дали два атома ще си споделят един електрон и ще останат заедно или ще се отблъснат и в кои точно посоки ще поемат. Именно с този архитектурен скок става възможно хаосът, който цари във вселената да остане незабелязан за човек. Въвеждането на архитектура в системата добавя ново ниво на абстракция, от което се ражда нова виртуална реалност - в случая това е мулекулярната вселена.

Да, обаче мулекулите, така както са загърбили реализационната хаотичност на квантовата вселена, въвеждат нови свойства - хаос в движението и огромно разнообразие. И под този знаменател възникват всички химични явления - огромно количество разнообразни молекули се обединяват и взаимодействат помежду си, създавайки виртуални явления като топлина, звук, горене, електролиза, неутрализация, окисляване, материя, органични съединения, ДНК, електрически ток...

И изведнъж, както вселената е била скучна мъгла от нереализирана енергия, така две нива на абстракция по-нагоре тя вече е умопомрачително разнообразна и интересна. Нещо като да редиш картина с мидички - по отделно всички миди приличат на мида - еми, миди, скука, освен ако не си полудял на тема миди - докато картината може да илюстрира Азис, току-що смазан от валяк. Ето една интересна представа :)

В последствие от нивото на абстракция на химичните явления възниква нов виртуален ефект - животът. Докато молекулите общо взето доста кухарски взаимодействат с каквото им попадне (т.е. с други молекули, доведени наблизо от съдбата), живата клетка introduce-ва функционалното обособяване - структурите от молекули и техните химически взаимодействия имат роля в една по-сложна система. И докато при едно простичко горене едни молекули се превръщат в други молекули и толкоз, за един неврон реакцията, предизвикана от биохимичен импулс дошъл по дендрита предизвиква конкретен отговор от страна на клетката и бива forward-нат към друг неврон.

Следващо ниво на абстракция. Управлението. Върху струпването и координираната работа на огромно количество елементарен живот започва да функционира специализиран орган - мозъкът (при по-тъпите животни може и ганглии; те затва така и мрат - като мухи - шот имат ганглий наместо мозък). Взаимодействието на отделните клетки води до виртуализация, до нова архитектура - памет и инстинкти. В по-развита форма в резултат на същата архитектура възниква и човешкият интелект.

8. Следващо ниво на абстракция?

ова е мястото, където се появява подсъзнанието с неговите микрорешения. Те са толкова много, че правят крачка напред и създават нещо, което си представям като кармичен защитен щит (на английски ще звучи по-добре - carmic protective shild ;). Тъй като това ниво на абстракция вече е по-високо в йерархията на абстракции спрямо съзнанието, с което основно си служим за да разберем вселената, възникват трудности в създаването на логичен модел. Нищо. И да се получи нелогично - на кой му дреме? Важно е да се пие бира, другото са лайна. Кой не пие бира да му го натира (тази мъдрост достигна до вас с любезното съдействие на MUTANT).

Някъде там, сред висшите нива на абстракция е и душата като виртуален ефект от действието на съзнанието. Там е и колективното съзнание... виртуализация на 6 милиарда отделни съзнания, комуникиращи непрестанно помежду си... Някъде там е и явление, реализирано въз основа на взаимодействието на всички галактики във селената. Трудно е да се разбере. Но пък звучи интересно.

Амин ...

9. Дух, хармония, любов и грижа

ухът също е ниво на абстракция, но за разлика от тези, за които стана дума по-рано, не apply-ва върху конкретно физическо явление, а всъщност е ниво на абстракция над коя да е система. Няма значение, дали системата е проста или сложна. Освен това, човек има сетиво за разпознаване и възприемане на духа. Само че, тъй като липсва понятие за това сетиво (като слух или зрение) - всъщност липсва колективен образ, който да се предава на децата, докато се обучават - хората така и не се научават да го забелязват. Нещо като времето, преди някой да го нарече с думата Време. Някои хора обръщат повече внимание на информацията, постъпваща от това сетиво, но на повечето мозъчният модул за анализ и подготовка за съзнателна употреба на данните от сетивото не функционира. Всъщност, един художник, който с 5 щрихи може да нарисува случаен минувач и ти да ахнеш, защото въпреки всичко ТОВА ОТ КАРТИНАТА Е ИМЕННО въпросния минувач и никой друг, работи със сетивото си със страшна сила. А една средностатистическа административна кокошчица, който оформя документите в университетската канцелария има усещане за дух колкото недоклатен хемороид в гъза на 6-тата мечка.

За да илюстрирам по-добре идеята, предлагам следното упражнение:

- Напишете на един лист по 2 имена на хора, които добре познавате, места в провинцията, където бихте искали да се върнете и имената на две наистина красиви растения.

- Представете си ясно и отчетливо последователно човек1 и човек2, място1 и място2 и растение1 и растение2.

- Забележете общото усещане за всеки от изброените обекти: дали ви е приятно да си мислите за него, дали изпитвате чувство за уют или привличане или очакване или каквото и да е. Потопете се в атмосферата на всеки от обектите и изпитайте отново преживяването да сте при/на/във/около човека/мястото/растението. Изживейте отново холографския спомен, който пазите за обекта.

- Докато правите това, всеки обект придобива някак си персоналност. Напълно сте в състояние да го разграничите от другия подобен обект и то не по конкретни признаци (червеното и синьото цвете), а като едно цяло (цвете1 и цвете2). Един вид - ми това си е Мария. Точка. Друга Мария ще е друга Мария, но тази Мария е именно това в главата ми. Ехх, не мога да го опиша с думи. То просто си е там - Мария. Не име, а пълната съвкупност от големи детайли, малки детайли и микродетайли от съществото Мария и моето отношение към нея. Всичко накуп, като уникална идентификация - единствено и неповторимо. Казано другояче - Это просто Мария!

И все пак, човек не помни абсолютно всички детайли около един обект. Той помни абстракция на най-характерното, на това, което придава персоналност на обекта и позволява да бъде разпознат сред общото множество запомнени обекти. Помни мъничките подробности от петте щриха на художника. Или както аз го наричам - помни духа на въпросния обект.

Обекти, системи... Те тея обекти, за които говоря представляват всъщност системи от детйлите, които го образуват. Човекът превъплъщава различни системи - например веднъж е система от реакции, а отделно е система от черти на тялото и лицето. Мястото е система от всички неща, които се намират там и всички хора, които живеят там. Цветето е растяща и размножаваща се система .. И т.н. Фактът, че се се интересуваме от детайли (статични и динамични) означава, че разглеждаме обекта под микроскоп, изследваме съставните му части и тяхното взаимодействие, т.е. разглеждаме обекта като система.

И така - духът на една система е нивото на абстракция, което възниква върху всички ужасно много микро-детайли от съставните части на системата и тяхната комуникация, пречупени през възприятието на наблюдаващия.

Много ме кефи тва с наблюдаващия - не зная, дали съществува ултимативен дух на една система, толкова обективен и абсолютен, че да представлява сумата от разлчините духове продуцирани от безброй много наблюдатели. Но във всеки случай съм сигурен, че колкото наблюдатели - толкова разнобразни духове възникват от една система. И всички те си приличат и се отличават. И шизофренията е пълна.

Днеска оженихме О-Гош. Ако прочетете Сезон за лов на диви кучки ще разберете кой да фак е О-Гош. На сватбата шизофренията също се вихреше, тъй като поздравих Гошко с Анархията на Sex Pistols и духът на погледите на ужасените лелички ме счупи от кеф. На една от съседните маси шефът на О-Гош си върза бяла кърпа на главата и се държа инфантилно. Мам събори чинията с манджа в скута на Пацака, който се обиди, вкисна се като преседяла люспа домат в гъза на 6-тата мечка и си тръгна. После Мам се вкисна, задето изгонил Пацака. Още един от масата на шефа на О-Гош си върза бяла кърпа на главата и двамата танцуваха грозно на поредната чалга. А, и слушахме много метал, размешан с чалгата...

Това е прозорче към духа на сватбата на О-Гош.

Според мен всяко явление и всеки обект, с който човек се сблъсква в живта си, обединява множество системи, включително системите може да са на рзлични нива на абстракция на физическото проявление на обекта (система от клетки, система от мисли, система на поведение - все системи, описващи едно човешко същество, възникнали на различни нива на абстракция)... И всяка система си има дух. Сумата от всички подобни духове също е дух и това е духът на обекта. И духът се характеризира с някои интересни особености.

Духът има intention. Това е предназначението на системата, apply-нато в действие. Ето, МкДоналдс - те имат дух. Intention-ът на МкДоналдс е да привлече максимално количество деца да си купуват максимално често максимално големи порции от МкДоналдс, за да донесат пари, като в същото време всеки възрастен също е добре дошъл.

Духът имат подход. Децата са подхода на МкДоналдс и нека никой не отрича, защото онзи ужасяващ клоун мен ме плаши. Само едно наивно детенце би му се вързало. Пък и детските менюта с подаръци...

Духът има хармония. Хармонията се изразява във фината настройка на функционалността на underlying системата. Както при късмета на човек - колкото по-прецизно работи механизмът за взимане на микро-решения, толкова по-хармоничен е резултатът и по-готино се подрежда живота на индивида. Колкото по-малко бъгове има един софтуер, толкова по-приятно се работи с него. Колкото по-точно е настроен палеца на делкото на карбураторен двигател, толкова по-голяма мощност дава двигателят на автомобила... Фината настройка на една система, която аз наричам вътрешна хармония на тази система, е именно онова, на което в Селестинското пророчество му викат енергия, а в Крион - вибрция. И от тази фина настройка или вътрешна хармония зависи, дали intention-ът на духа ще се реализира, колко често ще се реализира безпроблемно и какво ще е качеството на самата реализация (например при една Интернет връзка - колкото по-фино са настроени всички мрежи, през които минава ping-ът до всички peer-ове, към които на една машина й се налага да се връзва ежедневно, толкова по-малко загуби на пакети ще има и общото усещане накрая ще бъде за по-добър Интернет).

Духът си има цели и средства за постигането им. Той е адаптивен в средствата си, адаптивен е и в целите си. Използва други духове като средство за постигане на целите си. Носи определено ниво на хармония и е в състояние да отнема хармония от други духове или да им отдава хармония. Духът е почти като живо същество, което interact-ва с всевъзможни други духове, без значение колко са сложни и хармонични те в сравнение с него.

Мда. А любовта и грижата са начин един дух да отдава хармонията си на друг дух по intention, като канализира най-доброто от фината си настройка и настройва фино другия дух. Баси, не вярвах, че ще успея да извъртя така нещата :) Нищо, нека се опитам да измисля няколко примера за това, за да убедя най-малкото себе си, че може и да има нещо вярно в цялата тая духовна мозъчна салата.

Когато обичаш едно дете и се грижиш за него: Тогава възрастният индивид постоянно повишава фината настройка на детенце, като задоволява нуждите му - храни го, детето е сито, доволно и респективно - хармонизирано; сменя му памперса - детето има сухо дупе, доволно е и респективно - хармонизирано. Настроено е по-добре, отколкото ако е с осран гъз и празен стомах. Това са простички хармонизиращи фактори и всъщност не са особено фини като настройка. Обаче силната любов и истинската грижа ще въведат допълнително фактори, като точното време за хранене и сменяне на памперс - и ако тези моменти са фино-настроено-подбрани, детенце няма и за секунда да е гладно и наакано. И именно това ще го настрои фино, защото в най-крехката си възраст няма нито веднъж да изпита ефектите от дисхармонията на лайното и глада и ще запази хармонията, с която се ражда и която при раждането е супер висока (само помислете за сиянието, което повечето хора забелязват около една бременна жена, и за безгрижието и щастието, които ознаменуват всяко детство, дори и най-тежкото).

Когато обичаш автомобила си: Сменяш му масло и антифриз, миеш го, поправяш дребните неща, които се чупят или развалят, като бутона за търсене на станции на радиото и малкия ляв преден мигач. Вътре винаги мирише на чисто и спретнато. Акумлаторът е с летен електролит през лятото и зимен през зимата. И този автомобил никога не те изоставя, винаги е сладурско да седнеш в него и да пътуваш. Защото е фино настроен - в резултат на внимателните грижи, които полагаш за него.

Това са много опростени ситуации. В действителност хармонията също е виртуален ефект, възникващ върху огромното количество микро-настройки на една система. Гледането на дете не е само манджа и памперс. Автомобилът не е само акумулатор и ароматизатор. И всичко е въпрос на лично отношение. На любов и грижи.

Хармонизирането се случва чрез грижа и внимание. Грижата е любов, проектирана посредством внимание. Вниманието използва (или създава?) факта, че на квантово ниво актът на наблюдение променя state-а на наблюдаваната система. Когато един дух проектира вниманието си към друг дух той наблюдава едновременно огромно количество детайли, в наблюдението настъпва витруален преход и нивото на абстракция върху микро-промените, предизвикани от отделните канали на наблюдение на практика води до масирана, организиран по желание на наблюдаващия дух промяна у наблюдавания дух.

Да, не мога да повярвам. След само секунда ще дам някакво определение за понятията любов, внимание, грижа и красота.

Ето.

Любовта е състоянието при което един дух повишава доброволно хармонията на друг дух. Вниманието е актът на многоканално наблюдение, насочено към друг дух и предизвиква у наблюдавания дух организирана промяна. Грижата е проява на внимание, докато любовта е в действие. Красотата е мярка за хармонията на един дух.

Айде, пожелавам на О-Гош яко да повиши хармонията на жената тая вечер, да й скъса дупето от хармонизиране, е такова. Съвсем с добри чувства - кфо, да не би жените да не се кефат като праат секс?

Амин.

10. Страх

- Страх от високо
- Страх от паяци
- Страх от смъртта
- Страх от змии
- Страх от войната
- Страх от атомна бомба
- Страх от кражба
- Страх от изнасилване
- Страх от болести
- Страх от катастрофа
- Страх от природни бедствия
- Страх от хората (хаха, това е сигурно най-оправданият страх на Земята :)) )
- Страх от вредно хранене
- Страх от опасни животни
- Страх от затвора
- Страх от полицията
- Страх от военната служба
- Страх от бедност
- Страх от публиката
- Страх от глобалното затопляне
- Страх от вулкана в Yellowstone
- Страх от епидемии
- Страх от mind control
- Страх от мнението на другите
- Страх от бъдещето
- Страх за бъдещето
- Страх за децата
- Страх за мира
- Страх за колата
- Страх за родителите
- Страх за политическата ситуация
- Страх за еклогията на планетата
- Страх за реколтата
- Страх за здрвето
- Страх да не би да се страхуваш
- Страх
- Страх
- Страх

Страх.

11. Страх, здрав разум и контрол

ear is the key. Тфа е песен на Мейдън. Страхът е силата, която дава възможност да се осъществява контрол.

Страхът е дълбока тема. Има неосъзнати страхове, оправдани страхове, вродени страхове и страхове, внушени от чужда воля... Страхът от лична гледна точка има милиони оттенъци и всъщност е доста очарователно явление - най-малкото много хора обичат да се страхуват, защото това им носи адреналин и маскира факта, че са зомбита.

В духа на предната глава, страхът е явление, присъщо на духа. И докато собствената любов позволява доброволното хармонизиране на друг дух, чуждият страх позволява насилственото дехармонизиране на друг дух с цел повишаване на собствената хармония. Страхът, накратко, е доброволно разрешение за безогледна кражба на хармония.

Как работи това? Страхът има следните компоненти: причина (от какво е конкретният страх), или както ще го наричам тук - тригер; обстоятелства, при които тригерът се задейства - не е задължително страхът да е универсален, човек може да се страхува от полиция само, когато кара автомобил без книжка - и това ще го наричам условие; и реакция, която общо взето се изразява в моментално нарушаване на зона от хармонията на духа - при хората това се изразява в безпокойство и всички производни. Реакцията ще я наричам - изненада! реакция.

Фактът, че такива тригери съществуват, се дължи на конкретни недостатъци в хармонията да духа. Един перфектно хармонизиран дух ще работи толкова съвършено, че хармонията му няма да може да бъде нарушена по никакъв начин. Предполагам, че това е някаква утопия, просто го споменах за яснота.

Примерите от по-горе са с хора, но всъщност страхът е характерен за всеки дух. Ако духът е прост, например е дух на софтуерна система, страх са бъговете, които позволяват системата да бъде счупена. Естествено, това звучи малко малоумно, защото традиционното схващане за страх включва емоции, а софтуерът не проявява емоции. Но в рамките на дефиницията, която измислих, бъговете са страхове. Страх от кофти код, инжектиран с buffer overflow. Страх от вируси. Страх от идиоти на клавиатурата... Как се държи операционна система, позволяваща анонимен user да се логне като root, когато неврастичен teenager открие това и се логне като root? Неадекватно. И следва чужди инструкции. Как се държи човек, който се страхува от огнестрелно оръжие, когато опрат пистолет до главата му? Ми неадекватно. Може да се напикае. Трепери. И следва чужди инструкции. Как се държи една държава, която се страхува от икономически санкции? Неадекватно - сваля гащи, лиже гъзове, закрива си атомните централи, налага квоти ... Ейй, следва чужди инструкции. И в трите случая от страх системата се поддава на контрол.

Резултатът от страха общо взето означава взимане на грешни решения. Грешни значи, че не следват intention-а на духа, а следват или инструкциите на друг дух, или са предварително предопределена реакция (например като видиш змия - бягаш, змията тук няма думата, реакцията е зачукана в страха). А грешните решения, пред вид факта, че хармонията представлява прецизната настройка на един дух, чупят тази настройка и дехармонизират духа.

Респективно, добър начин човек да прецени, кое решение да вземе, така че да има най-голяма степен на лична свобода и да следва собствения си intention, е да провери, дали решението не е тригернато от страх. Да кажем, че не се кефя на работата си, шефовете са скапани, работата е твърде уморителна и парите са малко. Иска да я сменя, но не съм сигурен, дали ще мога да изържам семейството си, докато намеря друга работа, а докато бачкам се скапвам толкова, пък и не мога да излизам в работно време, че ни на интервю да ида, нито като успея да отида съм адекватен. Дали да я сменям в крайна сметка, или не?

Решението да я сменя се базира на лична преценка. Чувствам се fucked up на тва бачкане и толкоз.

Решението да не я сменя се базира на несигурност, което си е страх от бъдещето.

Значи ли това, че трябва да я сменя? Да, но не и ако семейството ми наистина ще страда. Ако веднага напусна, това ще бъде заради страх от шефовете и тяхната власт над мен. Отново е тригерната кофти реакция. Защото виждам и още една алтернатива - да дам свободно, да се отдам на търсене на ново бачкане и да седя на старото място, докато ме уволнят или си намеря друга работа. Без да се преуморявам повече. Без да питам, може ли да изляза в работно време. Без да ме е страх, че ще ме уволнят. И без да ме е страх, че няма да си намеря друга работа. Без да ме е страх, че съм нелоялен и крада парите на компанията, като взимам заплата без да работя. Всъщност, без да ме е страх от каквото и да е, защото в дадената ситуация съм максимизирал изгодата за себе си, забоикаляйки капаните на решенията, взети поради страх.

И освен максимизираната изгода от взетите решения, ще имам и още едно предимство. Всяко тригърване на страх затвърждава страха, следвайки естествената склонност на духът ми да се адаптира. Всяко тригърване все повече увеличава вероятноста за спонтанно самотригърване. И затвърждава самия тригер. Респективно, заобикалянето на страховете, следвайки естествената склонност на духа ми да забравя, намалява тяхната предопределеност и увеличава шанса за пълното им разкарване. Един вид повишава хармонията ми.

Това за естествените склонности на духа ми да помни и забравя си го измислих току-що. Може да е пълна глупост. Ама някой да не вземе безрезервно да повярва на този текст? Това, че се чудя, какво да правя след бачкане, не значи, че съм написал научен трактат :) Всичко може и да е просто торба с лайна. С ако от бебе...

Anyway, тези естествени склонности сигурно съществуват при по-сложните духове, като духа на човек. При прости духове, където няма хаотичен фактор, например в един софтуер, липсва тази динамичност. Т.е. тези духове не могат да се самохармонизират и самодехармонизират. Самодехидратизират. Все едно пиша на немски. Blutkreislaufauffoerdernd. Това е истинска швабска дума, значи стимулиращ кръвообращението.

Т.е. при по-прости духове страховете са предопределени и могат да се увеличат или намалят само с външна намеса, т.е. когато програмистчето си седне на гъза и си оправи лайната.

При по-сложни духова обаче тези процеси със сигурност протичат. Просто, защото ги наблюдавам при хора, при животни, при корпорации и в цялата екосфира на земята. Мда, до сега не се бях замислял, че всъщност хармонизацията и дехармонизацията не са задължително присъщи на духа. Както и да е, рано или късно ще стигна до някакво заключение по въпроса. А сега, честно казано, ме мързи да мисля за тея глупости.

Да изоставим за известно време всякакви духове и пишки. Иска ми се да разгледам страха от чисто човешка гледна точка. Или както малкият зелен човек е казал - Fear leads to anger, anger leads to pain, pain leads to suffering. И най-вече една много разпространена мотивация - това дето го диктува здравият разум.

Здравият разум, от мен ше знаете, и той е торба с лайна. Няма такова понятие здрав разум. Някой като седне да говори за здрав разум и значи се чуди как да оправдае себе си в собствените си очи, че го е страх; знае, че го е страх; и въпреки това ще се подчини на страха. Здравият разум е гласът на срамежливия страх, дето го е страх дори да си признае, че съществува. Тази ситуация възниква много лесно - веднага, след като човек започне да се страхува от самия страх.

Здравият разум казва - има вируси и бактерии, мийте си ръцете преди ядене.

Аз казвам - fuck u бе, яжте с мръсни ръце. Защото миенето на ръцете е в резултат от страх от зараза.

Здравият разум казва - трябва да имаме армия!

Аз казвам - fuck u even more, направете offshore-на зона и - никаква армия. Защото армията е заради страх от нападение.

Здравият разум казва - трябва да уча в университет, за да си намеря работа след това и да не съм ниско-платен работник!

Аз пък казвам - fuck университет, ако зарад това ще учиш в университет, по-добре отиди в армията, поне да има някаква полза от нея - там ще научиш за живота много повече, отколкото на столче пред черната/бялата дъска. Страхът за бъдещето е мноого лош мотив да учиш в университет. А здравият разум, проверен, ще демонстрира, че образованието не е от значение като става дума за благоденстве и богатство. Има и образовани богати копелета, има и необразовани. Просто няма значение! Същото важи и за ръцете - всъщност периодичното доставяне на болестотворни организми в устата тренира имунната система и намалява риска от заболяване. Същото важи и за армията - я просто да разгледаме Швейцария по време на Втората световна война. И защо USA не бомбардираха Дубай? Сигурно, защото в Дубай няма лаборатории за химическо и биологично оръжие?

Да, тук за последното сигурно може да ме счупат от спор и доводи. Все тая, важна е идеята, а не конкретните примери.

Не искам и да чувам за здрав разум. Хората by design са комарджии. Функцията на подсъзнанието, наречена късмет, работи чудесно у един хармонизиран индивид. Когато поемаш риск, на практика се осланяш на тази функция, а тя е точно толкова продукт на мозъка ти, колкото и съзнанието, на което се осланяш през останалото време. И ако не те е страх, което дехармонизира духа ти и чупи късмета, всъщност рискът не е никакъв риск. Определящ фактор вече не са заровете на квантовата вселена, а твоята собствена воля, канализирана през подсъзнателната функция наречена късмет.

Абе гледайте "The Secret". Там хората са развили този момент супер добре и от леко по-друга, но пак много ползотворна гледна точка.

Според мен любов се отнася къмто страх така, както хармония се отнася към сумата от всички страхове и както свободата се отнася към контрола. Всъщност в рамките на досегашните дефиниции, свободата е състояние на един дух, при което духът функционира изцяло следвайки собствения си intention и решенията, които духът взима, са в резултат от правилата на underlying системата. Респективно контролът е състояние, при което духът разрешава да бъде принуждаван да взима решения, които не се базират на intention-а му. В случая със спонтанните прояви на страх, контролът се извършва директно от хаоса във вселената.

"Духът разрешава" от предното изречние е много съществен момент. Разрешението идва от факта, че духовният контрол е невъзможен, ако духът няма тригери за контрол. Опитайте се да управлявате автомобил без волан, педали, лост за смяна на скорости, табло, ключ за стартера и капак на двигателя. Без джойстик или дистанционна клавиатура. Без срадства за контрол. Ми не става. Автомобилът не се страхува от вас и не предоставя опции за контрол.

Някак интуитивно контролът е лошо нещо. Само че това е странна концепция, пред вид, че човек в ежедневието си контролира просто титанично количество духове - като се почне от колата, PC-то, хладилника и печката, мине се през подчинените в бачкането, жената и дедето в къщи и се стигне до управлението на която и да е част от която и да е организация. В същото време човек контролира тялото си, което на практика е съставено от zillion поробени клетки. И къде му е лошото на това? Всъщност, както и между много други фактори, във вселената свободата и контролът са два противоположни принципа и на ралични места, по различно време и на различни нива на абстракция съотношението им е различно. Това е още един начин вселената да е разнообразна. А идеята, че абсолютната лична свобода е най-желаното благо, е комунистически shit, пропаганда, политически маркетинг и най-вече поредния опит за контрол чрез преднамерено създаване на страх от контрол. Това е нещо като екологията. Или да с борим за свобода. Опа, да не забравяме войната с тероризма. Всяването на страх от терор е един много добър терористичен акт. Както и да е.

Всъщност, абслютната лична свобода на един дух, което е същото като абсолютното състояние на хармония, наистина е ценно за духа и духовте, които притежават способност за самохармонизация естествено се стремят към този state. Това е така, защото ако духът в твърде голяма степен и твърде дълго време не успява да следва своя intention, той се променя прекалено много и в някакъв момент като виртуален ефект на огромното количество промени се случва смърт и вече на мястото на стария дух имаме нов. Естествено има духове, на които не им дреме от това. Не съм забелязал колата ми да се опитва да се самопоправи като се счупи нещо. Но на човек му дреме, на една фирма й дреме и на една държава й дреме. Така или иначе един дух може да участва в система или като бива контролиран, или като доброволно и нарочно изпълнява някаква роля. Традиционно на земята хората образуват системи, като са довели до съвършенство процеса на контрол и създаването на нови тригери у духовете, които не се поддават достатъчно на контрол. Исус Христос от своя страна се е опитал да прокара идеята, че дори още по-добри резултати може да постигнем, ако се обичаме, вместо да се плашим взаимно. Идеята обаче не се харесала на повечето хора, защото те, като послушни зомбита, не могат да си позволят да поставят под съмнение статуквото. Страх ги е. От промяна.

Тъй или иначе, когато един дух тригерва страх у друг дух, първият дух увеличава собствената си хармония за сметка на втория. Не знам в какви степени се случват повишаването и намаляването и дали са равни или пропорционални или какво. Важното е, че дехармонизираният дух е зар`азен и нарочно или спонтанно започва да натиска тригерите на всеки друг дух, с който влезе в контакт. Така се получава нещо подобно на електрическия ток - в едната посока се движат електрони, или (ако разгледаме верига от духове, контролиращи се последователно) в случая се движи количество хармония, а в другата посока казваме че тече ток (пътуват дупки) или, при духовете - се канализира страх. Канализирането на страх съзнава виртуална система от страхови потоци, която всъщност е ниво на абстракция и има собствени закони. Когато някой педерас на улицата ви се разкрещи, защо минавате през зелената моравка, този човек действа по законите на страховите потоци - някой днес му е изял хармонията и духът му се е сгъбясал отвсякъде. Седи и дебне, как да си възстанови тази хармония. Измислил си е някакви правила, за да оправдае факта, че се страхува и ще действа от позицията на страх - ще си пази моравата и ще крещи само по онези, които газят в нея. Което не променя истината, че повечето хора се сдухват като ги овикаш, защото ги е страх от грубото поведение на друг човек. И ето, хрмонията е преминала от случайния минувач в моравния педерас. После минувачът почти сигурно ще направи същото с някой свой колега, или с жена си, или с мъжъ си, ако и той е педерас. А моравната гнида от своя страна, ще отдаде придобитата хармония най-късно следващата сутрин, когато жена му ще се разкрещи за нещо у дома... Един вид, при страховото канализиране тригерите представляват нещо като отвори в резервоара с хармония на един дух, през които спонтанно изтича хармония, създавайки глад за хармония. Докато човек не затвори тези дупки, никога няма да миряса.

А как стоят нещата с визията на Исус Христос? Любовта на практика може да замести страха при обмяна на хармония. Краденето на хармония и доброволното й отдаване са взаимозаменяеми в една система. Разликата е там, че когато имаме единствено канализиране на страх, системата стига до зомбиране, защото отделнте компоненти в системата функционират единствено заради контрола, който оказват една върху друга и този контрол може да се опише с еднозначна диаграма. А все пак нека не забравяме, че духът на една система е виртуален рзултат от взаимодействието на съставните й части.

В същото време, когато една система се изгради върху доброволното отдаване на хармония на една съставна част към друга, се делегира intention към съставните части, т.е. начинът, по който функионира системата няма краен модел, който да предначертава поведението й. Просто защото съставните части сами взимат решение кога колко и как да отдадат хармония една на друга. И далаверата от всичко това е, че тези съставни части остават хармонизирани през цялото време и техните лични intention-и се реализират без грешки. Един вид, тогава системата работи като добре смазан механизъм.

Освен всичко грижата, породена от любов (защото всъщност грижа може да се породи и от страх - аз по такива причини метях шума от плаца, докато служех - не беше от любов, ше знаете, а си беше грижа за плаца), като че ли повишава хармонията и на двете страни - и на отдаващата и на приемащата. Нещо механизмът не ми е ясен, но поне в отношенията родител дете, искрената родителска любов силно облагородява родителя и общата хармония на семейството се повишава спонтанно. Може би, защото грижата се извършва върху наблюдение, а наблюдението, освен, че променя наблюдавания дух все пак преди всичко променя наблюдаващия, в резултат и двата духа се променят. При страхова контролна драма наблюдаващият дух се хармонизира, наблюдавайки хармонията на другия дух, а през наблюдението си канализира хаос или програмира тригери. При състояние на любов обаче, паралелно със собственото си хармонизиране, наблюдаващият дух хармонизира и другия дух. Един вид общата хармония на духовете се увеличава.

Ако това е вярно, най-сетне мога да формулирам нещо по въпроса за самохармонизирането - самохармонизиращ се дух е такъв дух, чиито съставни части от underlying системата повече разменят хармония на база на любов и по-рядко канализират страх, като по този начин повишават общата хармония на системата, която съставят.

Как може любовта, или доброволното хармонизиране на друг дух, да се използва в една страхо-канализираща система? Няма ли опасност когато доброволно отдаващият дух започне отдаването, отсрещният дух да започне да смуче насилствено и да поебне любвеобвилния един такъв?

Общо взето няма такава връзка между хармоничния вампиризъм и доброволното хармоноотдаване. За смукане трябва тригер. Ако няма тригери на разположение, няма смукане. И на практика, отново в ситуацията с моравата и чичката, къде си нема друга работа, ако човек се спре и просто си поговори с този обществен паразит, усмихне му се, попита го, как е успял така чудесно да се грижи за тревата, похвали го, бе изобщо му налее малко хармония в зейналата паст - магия ще се случи, шот човекът ще се успокои в мига, в който бъде хармонизиран. Ще стане просто една душица.

По-тежка е ситуацията в казармата, където ефектът не е толкова ясно изразен. Но ако наистина няма тригери, за които да се хванат шапкарите ... Не сте ли виждали непукисти в казармата? Които на драго сърце чистят кенефи и ходят на стрелби и очевидно се забавляват от всичко това и го вършат добре? И някак тях в един момент вече никой не се опитва да ги гърчи. Защото тригерите им не работят, а вършейки си с любов работата, те дори доброволно захранват останалите около себе си. Това е цялата врътка. Без тригери и с много любов - и ае, евергийните вампири могат да го духат :)))

Амин.

12. Понятие за красота

ъм духовете, хармонията, любовта, грижата, страха и контрола върви още едно нещо - красотата. Красотата, така както си представям ситуацията, е стойността на хармонията на един дух. Само дето стойността не е value type (не се измерва с число например), а е комплексна - освен приблизителната количествена оценка към нея върви и нещо като форма, като привкус... Бе лесно ли се говори за такива глупости. Имам пред вид, че едно цвете е красиво и една мацка е красива и може човек да се затрудни да каже, кое от двете е по-красиво. Само че въпреки всичко е недвусмислено ясно, че са красиви РАЗЛИЧНО. Това имах пред вид под привкуса.

Актът по активна оценка на хармонията на друг дух, или казано образно - потапянето в красотата на друг дух - води до общо увеличаване на сумарната хармония на наблюдателя и наблюдавания. Един вид, наблюдателят попива от хармонията на другия дух и повишава своята, но при този акт наблюдателят се възхищава на другия дух, с което създава състояние на любов и доброволно отдава собствената си хармония. Помпайки партньора си.

Като цяло далеч не всеки човек в ежедневието си е открит към красотата на духовете около себе си. Запитайте се, колко пъти ЗАБЕЛЯЗВАТЕ едно разлистено дърво - някое, което е на пътя за към бачкането - и колко от тези пъти се спирате да го погледате, позволявайки на духа му да ви завладее, измествайки останалите мисли и усещания. Един вид, радвайки се на красотата на листата, особено ако има и вятър. Като цяло дърветата са високо-хармонични и съответно - доста красиви обекти от заобикалящия ни свят. Всеки път, когато направите това упражнение, разширявайки широко очи като изненадано детенце (много е забавно, винаги се случва спонтанно, когато започна да гледам на света по този начин), хармонията на обектите, които наблюдавате, ще повишава вашата собствена и ако започнете да усещате истинска наслада от случката, по всяка вероятност и вие ще започнете да повишавате хармонията на обектите. Това може да се пробва с цветя. Цветята, които са гледани с любов, т.е. на които им се радвате, докато ги поливате - просто си мислите, колко са красиви и може би ги галите от време на време по листата - тези цветя не умират. Винаги са свежи и винаги са зелени. Или червени. Все тая, въпросът е, че не са кафяви и сбръчкани.

От опита си до сега съм заключил, че усещането за красота е подобно сетиво на възприятието на дух. И двете са виртуални, т.е. плод от работата на мозъчен модул, а не като очите - медицински орган. Което ще рече, че и двете имат опцията да бъдат развити в определена степен и при това могат да бъдат тренирани съзнателно и като цяло се държат по същия начин като например математическото мислене - може да се научат. Нямам ни най-малка идея, как се тренират в самото начало, когато са още некадърни. Но знам, че човек може съзнателно и самостоятелно да развие усещането си за дух и усещането си красота. Упражнението е едно и също и за двете. Тъй като ми е малко трудно да го формулирам - все пак се касае за изпадането на определен ментален и емоционален state, за който никой никога не ми е говорил - ще се пробвам с описанието на конкретна случка.

Историята почва една от вечерите след като жната роди щерката. Все още бяха в акушеро-гинекологията, докато поукрепнат след събитието, и аз редовно ходех и висях там, дори си бях взел отпуск. За да може да прекарвам повече време с двете мацки си плащахме самостоятелна VIP-стая, където да не преча на никого.

Да де, само че това се случва в държавно медицинско заведение в България и не може всичко да е прекрасно. Малоумниците бяха измислили някакъв правилник, според който визитации във VIP-стаите се разрешават от 10 сутрин до 6 следобяд. Толкоз. Срещу 75 лв на ден отнесено към средна работна заплата за страната 400 лв.

Естествено, теглих им една дебела майна на измисления правилник и открих, че има заобиколен начин да се кача до етажа с VIP-овете, въпреки заключените врати. Така и така като се бутна в стаята - и по никакъв начин не смущавам никого. И системата работеше перфектно вече 3 дни - идваха някакви сестри да се погрижат за малката и за превръзките на жената, минаваше дежурната докторка, и всички само ми се радваха. Дори една нощ спах там до към 3, когато вече леглото ми се стори твърде тясно да се поберем с жената, та вазирах към къщи.

Само че на 4-тата нощ дежурната лекарка се падна да има седморен цикъл с хемороиди и вкиснат мозък. Курвата като ме виде, че съм там в 7 - аа, скоро трябва да се махаш, не може след 6 часа. Викам, добре-добре. И както цял ден никой не беше дошъл всъщност да види жената, така тази почна на всеки час да идва и вместо да пита нещо по същество, взе да ме омрънква с киселинен поглед и гнил глас. Аз в крайна сметка си останах до към 11, защото тея 75 лв им плащаха много добре заплатите на тея сдухани докторчета и някак си чувствах, че ми дължат в отговор малко повече, от една тясна стая с 5" телевизор, хладилник, криви щори и звънец за повикване, на който никой викога не идва.

Накрая дежурната много се разкрещя. Аз си затраях само защото детето ми беше в техни ръце и по-добре кривата женска да си излее скапания яд върху мен, отколкото върху бебенцето. После поседях още половин час и жената като й се доспа я оставих да спи и си тръгнах.

Дежурната дефакто беше успяла да нацели у мен един хубав тригер на страх - страхът от грубо отношение. Той не че не се среща у повечето хора, тя и зтова толкова лесно го отгатна. Във всеки случай си тръгнах супер изнервен и само си представях как 20 циганина я изнасилнат по 10 пъти и после лично и размазвам главата в някоя стена. Изобщо, беше ми свела личната хармония до много ниско ниво.

Шофирам си аз из нощна септемврийска София, която по това време от годината е доста симпатична - често има силен вятър и въздухът е чист, има шума, за да подчерате че светът е триизмерен и шарен, прохладно е, но не е студено, няма много хора - а в главата ми само сцени на грозно насилие и много от кръвта на дежурната, излизаща от гнусното й одъртело и смотано от пиене и цигари тяло.

Така пристигнах при бока, в който живея, отбих от булеварда в пресечката до блока и паркирах.

Седя в колата и още не мога да осъзная особено, че съм си почти у дома - този път в главата ми съм направил грандиозен скандал на етажа, повикали са охрана, аз съм я предизвикал да ми нанесат телесни повреди и после съм направи публичен медиен скандал със заглавие "Баща изхвърлен със сила от VIP във 1-во АГ".

Някъде посредата на тези щастливи мисли се усещам къде съм и какво върша в момента и решавам, че съм се сдухал твърде много заради личните проблеми на една тъпанарка и ще направя упражнението, което съм си измислил скоро и което общо взето винаги е имало положителен ефект. Слизам от колата и поемам няколко пъти дълбоко въздух, като задържам дълго преди да издишам. Наоколо е тъмно, само няколко далечни улични лампи разнообразяват отсенките на черното. Вдигам поглед нагоре и започвам да шаря с очи по дърветата наоколо и по тъмните облаци над тях. Опитвам се да видя всеки детайл - листата, тяхното движение, тяхното разположение, всяко дърво като сума от листата и клоните си, всички дървета като малка улична горичка, облаците, облаците като небе, облаците и дърветата като една малка единна и все пак съставена от листа и облаци извадка от вселената. Отварям максималко широко очи и си представям, как образите на дърветата, листата и облаците се проектират в глата ми, как буквално нахлуват в съзнанието ми. За момент други мисли няма на преден план, единствено образи на черни дървета, черни листа и черно небе. И това продължава сигурно минута. През тази минута цялото ми съзнание е ангажирано да гледа съсредоточено мърдащи листа, дървета, небе, и да ги възприема всичките в детайли и в същото време наведнъж.

След това ми омръзва и се оглеждам, възвърнал традицинонния модул за световъзприятие - гледам по едно нещо само, при това леко разсеяно. Без уморителния абсолютен фокус. И да, ефектът е постигнат - съзнанието ми излиза от злобната парализа на театъра на отмъщението и започва да цъка по ежедневно-му.

Оглеждам се бавно и веднага виждам, че съм паркирал на повече от половин метър от тротоара, почти наслед улицата. Заклевам се, нямам идея, как се е случило това. Явно сериозно съм се бил дрогирал от афект - и то само минута-две по-рано.

И така седнах аз обратно в колата и я паркирах като пич. После се светнах, че сега ми предстои да се бутна в празния апартамент и най-интересното нещто, което да правя щеше да е да гледам порно. Не, че е много интересно да гледаш порно като си на 30 години, но нощем каблната е потресаващо тъпа и порното е най-забавното предаване. Особено ако попаднеш на някоя серия с име "Weapons of Ass Destruction" или "Anal Planet". Мда, тея къде мислят заглавията на порно-филмите имат къде-къде повече чувство за хумор от дежурната в акушеро-гинекологията, нищо, че професиите им имат доста допирни точки.

И точно както едно време с университета и адската депресия дето се счупи, защото видях алтернативи там, където по-рано ги нямаше (за студентите и дърветата, ех, тея дървета, голема далавера са) - сега зловещата перспектива на злобна самотна порно-вечер морфира в куп въпроси, като - къде мога да ида, какво друго мога да правя и, опа, жената е в болница, в отпуска съм - аз съм абсолютно 100% свободен! Трябва да се използва!

Обадих се от GSM-ма на О-Гош и изненада - по това късно време той все още беше на работа. Да де, те нещата очевидно си имаха някаква подредба, за да е О-Гош available, а не както обикновено в 11 през нощта - да спи на Симеоново. Дигнах се до сервиза, където бачкаше, отидохме в Уго да вечеряме, накрещях се на наглия персонал - заклевам се, просто привличах неприятни хора него ден - и след като и аз понастъпих малко тригери и оставих срвитьорчетата да киселеят, се прибрах у дома спокоен, доволен от живота и, в духа на вечерта, вместо да гледам порно открих, че мога да чета книга - за разнообразие, че напсоледък не се сещах - и да спя.

Та така. Гледайте с отворени очи дърветата, облаците, вълните - всичко, що има ясно изразен фрактален характер - и му позволете да попие в мозъка ви. Изгонете останалите мисли и гледайте детайлите по отделно, а после пак по отделно, но колкото може повече детайли по отделно наведъж. Това мисля, че се получава с някакъв вид разпаралеляване на вниманието - мултиканално внимание, както стана по-горе. Гледайте ги и виждайте красотата им. Радвайте им се. Не е необходимо това да продължи дълго. Пред вид, колко е зомбиран един градски жител, дори 1 минута на ден от това е гиганстки напредък и води до сериозна качествена промяна в живота.

Амин.

P.S.

Гледането е едно на ръка. Но може и да слушате. Дъжд, вълни, вятър, птици да чуруликат, гръмотевици... що е природен фрактален звук - става. Или пипайте - пъхнете си ръката в чувал с леща - като Амели Пулен. Галете котки. Играйте си любовно преди ебане. Миришете цветя. Изобщо стимулирайте стивата си, колкото може повече, и винаги се стремете към пълна концентрация върху огромно количество детайли наведнъж, докато не достигнете състоянието, при което възприемате цялата околна среда едновременно и то на минимални chunk-ове. И винаги се радвайте на красотата на това, което виждате. А ако не е красиво - move. Все някъде има красиви неща.

Аде оше веднъж амин.

13. Ангели и богини

ещо наоколо разни хора ми говорят за ангели, дето идвали да им гукат на ушенце, или богини, които им се явявали да се сливат с тях, или галактически кармични съвети, дето си бъркали в гъза. На това аз му викам NAS. New Age Shit.

Нека ви разкажа една приказка.

Имало едно вереме една 6-та мечка. Тя няма значение, къде живеела, но е важно да се отбележи, че в гъза й живеели астрални глисти. И тогава дошла при 6-тата мечка една богиня и рекла:

- Аз съм Лиликула, богинята на плодоротието от гъбички между пръстите на краката на великия бог Смакла, който е бог на плодородието на пичите въшки на богиня Лиликула.

И рекла после богиня Лиликула, като образът й сияел със заревото на божественото й начало, проектирано в четвъртото измерение върху осемизмерен корен от гъбичка от бог Смакла:

- Ти си мечка и аз съм богиня и сега ще се слеем.

И рекла тогава 6-тата мечка с чудовищен космически глас - защото била по-голяма от Лиликула толкова пъти, котлкото диаметърът на познатият ни космос от единия до другия край на събитийния хоризонт е по-голям от гъза на плъх:

- Ще се слееш с гъза ми.

И изяла великата богиня с гъз.

Тогава дошъл един ангел. Явил се той на 6-тата мечка като аромат на люляк и като лъч светлина. И рекъл ангелът на 6-тата мечка:

- Аз съм част от първичния източник. Аз съм приносителят на божията любов. Аз съм късче от вселенската любов и идвам да те обичам.

- Ше ме обичаш в гъза - отвърнала 6-тата мечка и го изяла с гъз. Да си прави компания с астралните глисти и богинята на гъбичките на бога на пичите въшки.

Тогава галактическият кармичен съвет се ядосал задето 6-тата мечка му изяла нещата и пратил пратеник да я накаже.

- Аз съм пратеник на галактическия кармичен съвет и ще те накажа да се преродиш 700 000 пъти като гнойна бактерия, защото уби воин на светлината и светла богиня и значи си слуга на Луцифер, който дебне. Приеми наказанието си!

- Ще приема наказанието си в гъза си - рекла тогава 6-тата мечка и изяла пратеника, а след него и целия галактически кармичен съвет. Да си правят компания с астралните глисти и богинята на гъбичките на бога на пичите въшки и с ангела.

Когато по-късно 4-тото измерение дошло да изяде 6-тата мечка, схемата, по която се развили събитията била вече позната на читателите. Но по-интересно е, какво открило 4-тото измерение вгъза на 6-тата мечка. То заварило определено количество астрални глисти, ангели, богини и кармични педераси, които всъщност били 800-тното поколение на онези, които 6-тата мечка изяла, и те всички се карали ожесточено върху едно свето писание, където пишело, че изначало бил само един ангел и една богиня и един кармичен съвет и че в рая една мечка ги искусила да ядат глисти и те били прогонени във вселенското черво, което според астралните глисти било възникнало в резултат на велик напън, а според богинята и ангела имало божествено начало и нямало ни начало ни край, а огромният свинктер в единия край всъщност не бил край, а само порта към рая.

Позицията на 4-тото измерение била, че ако се развее в 5-тото измерение от него ще изпаднат 6 мечки и ще умрат, но никой не му обърнал внимание, тъй като 6-тата мечка била 6-измерна и една от богините по погрешка използвала 4-тото измерение, за да си изплете тампон.

Тука нема амин.

14. Нивата на абстракция в познатата ни вселена

реди да започна с малоумното изреждане, искам да споделя следното: имаме понятията обект, система и entity. Обект е общо взето всичко, на което може да припишем някакво свойство така, че да го отличим от друг обект. Супер яко, дадох рекурсивна дефиниция. Това е, защото ме мързи да мисля. Един ден като спре да ме мързи може и да превърна това тук в стройна мотивирана и изпипана научна теория. А сега - my lighthouse hurts, ей таковата.

Система, това е обект, на който разглеждаме съставните му части - един или повече обекти, които взаимодействат помежду си. Ако е само един, системата е много тъпа система от самотно обектче, което не взаимодейства, защото няма с кого. Това ще го наречем делегираща система, след малко ще стане дума защо.

Един вид - система, това е обект - поглед навътре. Интровертна глупост.

Entity е обект от гледна точка на взаимодействието му с други обекти в система. Един вид - entity, това е обект - поглед навън. Екстровертен shit. Във връзка с това, делегиращата система е делегираща, защото entity-то, което я съставя, делегира underlying системата си на по-горно ниво на съставност, тъй като е сам`о.

Логическият преход система-entity при разглеждането на един обект създава виртуализацията и дава ново ниво на абстракция. Един вид, докато изследваме един обект като система, всички подробности, които я описват - разнообразие на нейните entities и взаимодействия между тях, както статични, така и във времето - се намират в ниво на абстракция X. В момента, в който започнем да се интересуваме от обекта като entity и изоставим съставните му части, правим стъпка нагоре в архитектурно отношение и вече обектът с неговите подробности, като опции за конфигурация и за взаимодействие с други обекти се намират в ниво на абстракция X + 1.

Това не е единственият начин за виртуализация, защото както стана дума по-рано духът също представлява ниво на абстракция върху една система. Но е начин за виртуализация, използван масово в природните науки, макар и да не го наричат така. Май всъщност никак не го наричат.

Забавно е, че когато виртуализацията настъпи върху процесите в една система, а не върху нейните entities, т.е. когато времето участва в цялата работа, нивото на абстракция, което се получава, е много по странно от простото струпване на entities. Мисля, че е трудно да си го представи човек, но всъщност това е, което става с невроните и съзнанието.

Освен това, не е задължително виртуализацията да е толкова straight-forward - 100 000 000 entities и айде, имаме ново entity, което е като черна кутия. Просто такъв подход е по-лесен за разбиране и по-простичко илюстрира идеята. На практика обаче съвкупността от взоимодействащи entities един вид създава среда, в която възникват нови, виртуални entities, които взаимодействат с виртуални взаимозействия. Това отново се наблюдава при мозъка - има един виртуален преход, който е straight-forward - огромното количество невронни клетки се превръщат в органа мозък. А има и друг виртуален преход - системата от неврони създава виртуалната среда, в която възникват виртуалните entities подсъзнание и съзнание. Това е духът на мозъка.

А това е нещо, което допълва понятието за дух - духът не е просто някакво ниво на абстракция върху дадена система, а е такова ниво на абстракция, което създава виртуална среда за други entities.

Виртуализацията има една хартеристика, която реших да кръстя либералност. Консервативна виртуализация е такава, при която underlying системите на entity-тата, които участват в разултатното по-високо ниво на абстракция, са съставени от по-високо конфигурируеми entity-та и по-разнообразни взаимодействия. Респективно, либарелната виртуализация е такава, която от по-зачукани и подредени entity-та сглобява системи с по-висока конфигурируемост (ааааа, дори ми е трудно да напиша тая дума, представям си, какво е да се чете; изобщо, целият параграф стана ужасен; във всеки случай, прочетох си го нялколко пъти и е верен; има смисъл в него :).

Например, виртуализацията на буквите в текст е либерална - буквите са малко на брой, могат да се слагат една до друга и това е. Една буква може да бъде голяма или малка и в редки случаи може да получи ударение. Няма особено разнообразие от entities, нито entity-тата имат много опции за конфигуриране (ударението е такова конфигуриране, както и голяма-малка буква). От друга страна текстът е супер сложно нещо. Има необозримо количество думи, думите могат да се конфигурират, като се слагат в падежи, времена, родове и т.н., има граматика, има дори различни видове entities, като думи, изречения, изрази, съкращения...

От друга страна виртуалният преход човек - бизнес организация е консервативен. Хората са мноооого по-конфигурируеми от която и да е компания. Взаимодействията на отделния човек с други хора и с други entities от същото ниво на абстракция са мнооого много повече от това, което една фирма прави с другите фирми - общо взето цоца кинти.

И така, нека започна от квантовата вселена.

0. Кватновата вселена. Това изглежда е най-ниското ниво на абстракция, познато на науката, защото в момента физиката твърди, че квантите са най-малките нещица. Или пък стринговата теория въвежда по-малки нещица? или имаше някакви кварки. Вътре в тях има стрингове. Дето са малки измеренийца. Това и то е като 4-тото измерение, дето ше ни яде, ма нейсе. Anyway, тогава за по-малки неща ще оставим -1, -2 etc. И без това номерацията е фиктивна.

1. Атомната вселена. Виртуализацията изглежда е консервативна. Атомите всъщност са ужасно подредени неща. Имаш ядро, сферични орбити за електроните, разположени на зачукани разстояния от ядрото, изобщо - ограничения, ограничения, ограничения.

2. Мулекулярната вселена. Супер либерална виртуализация над атомната вселена. Докато познатите елементи са 200-300, познатите молекули са ебемти колко. И докато атомите основно се свързват помежду си еднотипно, сподeляйки електронче и отделят и приемат порции енергия, молекулите имат какви ли не възможности за връзки, могат да образуват газове, течности, твърда материя и плазма, могат да правят кристални решетки или вериги или да се увиват на спиралки една около друга...

3. Структурната вселена. Структури от молекули. Дори просто да вземем водата, която си строи структури от водни молекули. Или една проста кристална решетка. Или късове материя от смесен химичен състав, например рудна скала. Трудно ми е да преценя, дали виртуализацията е консервативна или либерална. Всъщност, колкото по-нагоре се качваме в архитектурно отношение, толкова по-объркващо става...

4. Материалната вселена. Един вид, сумата от отделните късове материя, съставени от структурирани молекули. Да кажем, че в думата материя се включват и газовете и останалите агрегатни състояния. Така или иначе атмосферата на земята е материално entity. Взети по отделно всеки от океаните - също. Човешките същества също. На това ниво на абстракция размерите също са параметър за разнообразна кофигурация на entity-тата. И отново, не зная, това косервативна или либерална виртуализация е.

5. Живата вселена. Това е когато много късове материя се съберат, за да пъпкуват, пълзят, плуват или просто протягат листа към слънцето. В тази група според мен спадат и звездите, а може би и Земята като планета, тъй като в системата Земя участва супер много органична материя, пък и дори без нея има всякакви видове материя, които текат, изпаряват се, топят се, пукат се, изобщо, протичат доста интензивни и разнообразни процеси.

6. Интелигентната вселена. Нервните клетки на практика са живи организми. И те строят структура, която освен всичко може да се конфигурира темпорално. Самите нервни клетки имат темпорална кнфигурация, а не постянен state.

И така, възникването на самообучаващ се управляващ модул в една жива система по мое виждане въвежда интелекта, както и съзнанието (хич не ща да слушам, че животните имат мозък, но нямат съзнание; гледал съм си коте и знам с абсолютна сигурност, че котето е точно толкова осъзнато, колкото и човек, само че има малко по-различни приоритети в живота).

7. Духовната вселена. Мда. Тук вече нещата отиват в по-високо ниво на абстракция в сравнение с нивото, в което инструментът ни за познаване на вселената е entity. Съзнанието е от ниво 6. И всичко нагоре е отделна тема на разговор.

Естествено, един обект може да бъде entity в повече от една система и респективно да са налице повече от една виртуализация. Например, човек участва в хранителната верига на планетата и е entity в системата на живот на земята, която се явява алтернативно 6-то ниво на абстракция. Едновременно с това, човек участва в социалната сфера на планетата, което като че ли е алтернативно 7-мо ниво на абстракция... Нивата, както съм ги описал тук са просто най-общоприетият начин да се разделя архитектурно вселената. И, струва ми се, хората наричат нивата до 5-от материална вселена, а нагоре - духовна. Има и друго делене - микро- и макро-вселена. Сигурно има и други. Все тая.

И тъй, някак от само себе си се налага още едно понятие - вертикално взаимодействие - това е взаимодействието на едно entity със системите, в които участва, взети като entities. Нека наречем тогава хоризонтално взаимодествие това, които отделните entites правят помежду си вътре в една система.

Вертикално взаимодействие съществува - изолацията между отделните нива на абстракция далеч не е абсолютна. Най-малкото, защото ако всички entities на една система се самоубият изведнъж, цялата система и тя заминава. Като entity. Освен това някои взаимодействия вътре в системата могат да имат критичен характер, ето, ако човек се разболее от рак и клетките му вземат да се държат странно. Или мозъкът даде фира. Тогава човекът като entity също се държи странно. На 4-ти километър в София има изложба на това явление.

И обратно ако ударя стената много силно, действайки като entity върху entity от системата на удрящите се entities, клетките от кожата по кокалчетата ми ще пострадат. Това също е своеобразно взаимодействие между отделните нива.

По-сложно взаимодействие между нивата също е възможно. Невропептидите са именно за това - от 6-то ниво да свеждат информация до 5-то. А болката е обратното - от 5-то до 6-то.

И съдейки по всичко, да се свържеш с висшите си азове, както го наричат в книжките, дето чета напоследък, е именно да обучиш невронната си мрежа да комуникира активно и СЪЗНАТЕЛНО с нивата на абстракция, които са над съзнанието. Това е много яко. Все едно една клетка от дебелото черво на човек да се научи да говори с човека си. Да му каже, че иска повече кисело мляко, защото напоследък наоколо се въртят едни други клетки, дето пърдят ебано и искат да я изядат, а киселото мляко ще докара от добрите млечни бактерии, които я обичат и се грижат за нея. От клетъчна гледна точка, когато човек започне да яде кисело мляко като разпран, това ще е най-щастливата клекта на света. Животът й ще бъде пълноценен и тя ще се радва на добра компания, полезни вещества и радостно делене. Без токсини, които разрграждат клетъчната й стена.

Връзката с нисшите азове пък е безценна, защото ако знаеш как да ги слушаш ще можеш да се грижиш да са щастливи и тъй като именно те те съставят, бидейки щастливи, ще те съставят по-добре. Няма, например, да умират, защото са мутирали внезапно от нещастие... И ще можеш да им казваш разни неща, като например, че сега няма да се храниш 3 години, но това да не ги притеснява, да взимат манджа от тлъстините. Ако ги убедиш да го правят и си много дебел, хем ще отслабнеш, хем ще привлечеш вниманието на правителството. Тогава може да искаш спасяването на пингвините. Не казвам, че това е важно. Просто е опция.

Ако продължим с изреждането на висшите нива на абстракция (отново, това е просто високопарен израз... висши са само, защото се намират над съзнанието в архитектурно отношение), едва ли ще стигнем до горна граница. Така стигаме до

15. Непознаваемото и божественото

исля си, че вселената е безкрайна във всеки един неин измерим аспект, включително вертикално, откъм нива на абстракция, вложени едно в друго като адските матрьошки на смъртта. Във всеки случай, безкрайността е едно много занимателно понятие. За момента по него има философски разработки и математически модел. Философията не ща да я знам, по-ми е интересно какво казва математиката по въпроса. Значи, ако имаме упражнение по събиране от вида 1 + 2 + 3 + 4 ... и така до безкрайност, резултатът е безкрайност. Ако имаме 10 + 100 + 1000 + 10000 ... пак резултатът е безкрайност. Безкрайността няма разнообразие, няма видове безкрайност. Всъщност има, имаше една теория за алефите, нещо свързано с мощността на множествата, само че в анализа всичката безкрайност си е все една и какво се случва там знаем за ограничено количество случаи, например ако вземем редът 1 + 1/2 + 1/4 + 1/8... Дори теорията с мощността на безкрайностите въвежда понятието абсолютна безкрайност, която е по-безкрайна от всяка друга...

Но дали две успоредни прави се пресичат в безкрайността? Имаме тъкмо три геометрии, които изхождат от различно предположение, какво се случва там. По мое наблюдение, математиката горе-долу казва, че когато получим безкрайност като резултат - това е, повече няма какво да се занимаваме. Защото не знаем, какво се случва там. Пресичат ли се правите? Не знаем. За щастие в този случай имаме само три опции и може да изследваме и трите. Но когато събираме растящи числа, резултатът не е особено използваем. Може да разделим 1 на него и да получим нула. Може да го разделим на друга безкрайност и отново да се опитаме да открием частен случай, където математически това да има смисъл - и това си е чиста проба врътка, тъй като ако просто имаме две безкрайности, няма какво да ги правим - за да получим резултат ни трябва формула КАК сме получили различните безкрайности и всъщност деленето не е безкрайност на безкрайност а е формула на формула. А и много вероятно е да получим отново безкрайност.

Това, което се опитвам да кажа е, че дори в математиката безкрайността е непознаваема. Може да гадаем, какво точно се случва с безкрайно-големите величини, на безкрайно големи разстояния, при безкраен брой операции, но в действителност НЯМА как да знаем със сигурност. Просто защото безкрайността е непознаваема от човешка гледна точка. И ако някой иска да спори, да се гръмне. Съзнателно непознаваема е. Точка. (Малко по-долу ще стане ясно защо съм толкова уверен).

И така, една безкрайна вселена с безкрайно количесто нива на абстракция както нагоре, така и надолу, има ли най-горно ниво на абстракция? Изобщо, този въпрос уместен ли е, или звучи като колко прави прасе на квадрат? Това, което си мисля е, че за човешкото съзнание всяка крайна система е познаваема, а всяка непознаваема система е безкрайна. И все пак, човек е съставна част от тази безкрайна непознаваема система, както е и съставен от безброй много безкрайно малки entity-та (кварките са най-малките частици във вселената - грънци; те и атомите са били в някакъв момент; изобщо концепцията за абсолютно най-малкото нещо е леко абсурдна... учените не се ли научиха?). А да си съставна част от нещо е достатъчно условие, за да взаимодействаш с това нещо, дори и по абсолютно незначителен начин (това е великата ми теорема, която който иска може да докаже, мен ме мързи). И именно тук се намесва божественото начало (което всеки човек усеща, без значение, дали си признава) - този термин на практика обозначава непознаваемия абсолют на безкрайната вселена с нейното невъзможно най-високо ниво на абстракция, което не може да се каже, дали съществува или не, тъй като безкрайността е непознаваема и няма информация, какво става там. Има ли най-високо ниво? Не знам! Еее, няма, как ще има, нали това противоречи с дефиницията за безкрайност - без край, значи без най-високо ниво! Добре, само че и това противоречи с факта, че безкрайността е непознаваема от човешка гледна точка. Това звучи тъпо, хем безкрайността няма край, хем не е ясно, дали няма край. Ами не. Всъщност ще сменим дефиницията за безкрайност - безкрайност е количество, непознаваемо от човешка гледна точка. Тогава въпросът, дали има или няма край е неуместен. Има ли край безкрайността? Ми не знам, тя е непознаваема. Няма никаква опция да питаш има ли край.

Ето защо в тази книга безкрайността е непознаваема от човешка гледна точка - защото това е моята дефиниция за нея.

Ето защо и Бог е непознаваем - защото той е именно безкрайността от всички нива на абстракция, съществуващи във физическата вселена. И той е навсякъде, защото като непознаваемо-безкраен, вертикално се намира над всички нива на абстракция, които бхме могли да познаем, т.е. съдържа в себе си всяка система, която бихме могли да познаем.

И ние сме частица от Бог, защото сме entity на някакво ниво на абстракция под границата на непознаваемост, разположена от наша гледна точка във висшите нива на абстракция.

И сме образ и подобие на Бог, защото, както стана ясно, сме ниво на абстракция, както и Бог е ниво на абстракция, и сме система както и Бог е система, и сме entity, както и Бог е entity, и сме безкрайни откъм съставни части, както Бог е безкраен откъм нас като съставна част.

И изобщо си е ебало мамата с тея неща. Айде, стига съм говорил глупости, че някой ще вземе да ми повярва и после Папата ще ме преследва за ерес. Айде, амин и почивайте в мир, когато му дойде времето. А до тогава - секс, бебета, пари, коли, огромни къщи, екстремни спортове и яко fun.

Гра.

16. Хаос, ред, свобода, контрол и intention

ова тук е голям куркапан да бъде формулирано. Като стана дума за куркапан, ето една история за един друг куркапан:

КУРКАПАН ЗА КОТКИ

Тази сутрин Маша се събуди още в 4:30 и след като помижа малко се смъкна от леглото с насвиняло тупване и отиде да пие вода. В стаята се разнесе жадното й лочене.

X се размърда на леглото, смутен от звуците. В четири и половина сутринта той не обичаше да го будят. Още по-малко котки. Колкото и да обичаше самите котки, навикът им да стават много рано сутрин го дразнеше.

- Грррммммрммм - разнесе се недоволният му глас изпод одеалото, когато Маша реши да се засили от единия край на спалнята и с няколко разтърсващи скока да я премине по диагонал, предизвиквайки ужасен стрес в упоеното от съня X-ово съзнание. - Твойта мъйкъ - добави гласът после. - Легай да спиш.

Маша каза Мяу.

Х отви главата си и разфокусираният му поглед обиколи стаята.

- Кфо си се разцфъртяла па ся - рече вече по-разбираемо Х. - Погледни колко е часа!

- Мямяу!

- Мяхуй - отвърна й Х. - Оуффф.

В това време сънят надделя и Х отново се уви под завивките, тъй като навън беше зима, а вилата се отопляваше предимно от котките, които бяха най-горещите неща наоколо. Имаше и три електрически печки в стаята, но те не се брояха, тъй като всички съседи също бяха пуснали по 4-5 печки и напрежението в мрежата беше паднало сигурно наполовина.

Маша недоволо скочи на дръжката на вратата и докато се държеше с предните лапи, започна да рита ядно сас задните. Когато вратата не беше заключена този номер минаваше.

Сега вратата беше заключена. Затова Маша се пусна, направи две кръгчета в стаята и после опита пак.

Номерът все пак мина. Х, кисел като лимон, се показа наполовина от юргана, протегна неориентирано ръка и накрая успя да нацели ключа. Отключи на котката и я пусна да се маха. След това заключи отново.

След около 5 минути Маша се опита да отвори вратат отвън. Х стоически продължи да лежи неподвижно.

- Мауууу! - извика отвън Маша, засили се и се стовари със страшна сила върху бравата. Явно това й доставяше удоволствие.

- Shhhhit - каза Х и накрая пусна котката вътре. Тя доволно се изклатушка - вирнала опашка - напреко под спалнята, излезе от другата страна и се качи на перваза на прозореца.

- Мяу.

- Ооооооооооооооооооооо - отговори отчаян Х. Часът беше 5. Спеше му се. В 7 трябваше да става, за да изрови колата от снега. Искаше да спи. Толкова много ли искаше, по дяволите!!!

Маша събори нещо на земята. То изтропа и се удари в една от печките, която от своя страна дрънна игриво.

- Ще построя някой ден куркапан за котки - каза Х и седна в леглото.

Това беше сутринта на 7-ми януари 2002 година.

END

Някак фокусът върху думата куркапан направи хаосът, редът, свободата, контролът и intention-ът да изглеждат неуместни. За да си измия ръцете, че главата наистина е за тези пет неща, само ще кажа, че редът определя ограниченията в една система, нивото на хаос е мярка за липстата на ограничения, свободата е съотношението ред/хаос, което позволява системата да функционира на 100% според intention-а си, а контролът да го духа.

17. Внимание

икога не съм се занимавал с квантова физика. Всъщност предимно програмирам. Тъй че, всичко, за което ще говоря в тази глава е интерполация от прочетено по въпроса.

По всичко личи, че вселената на ниско ниво е общо взето информация, записана във fuzzy формат (не толкова "тука има - тука нема", а по-скоро тука може да има с вероятност 11.6%, а за нема вадите числото от 100). Личи по това, че intention-а на наблюдателя променят поведението на квантовите системи. Ако търсиш частици ще видиш частици. Ако търсиш вълни, ще видиш вълни. А когато изчетеш state-а на една квантова ститема, ти го променяш. Очевидно, движението на информацията има абсолютно физически ефект върху вселената. А вероятността не е нещо, което да пипнеш. Не е енергия, която да те поляризира. Вероятността е математическо понятие, което съществува единствено, когато мислиш (питай един камък за вероятности, той ще ти обясни). Вероятността е информация.

В крайна сметка и това, което наричаме материална вселена, пак е информация. Не за друго, а защото ние я познаваме единствено чрез информацията, която получаваме за нея.

И какво излиза, на микро-ниво вселената е динамична система от информация. На макро ниво ние изучаваме вселената, като черпим информация от нея. Информацията, виждаш ли, се оказва много ключово понятие.

Ако вземем процеса по изчитане на единичен квантов state, т.е. възможно най-малкото познато изчитане на информация, тогава може да дефинираме внимание като продължителният процес по многократно и едновременно изчитане на информация от определена част от околната вселена. Колко многократно и колко многоканално - зависи от четящата система. И, както обикновено, при огромно количество канали за четене и при недискретен процес на повтарящи се изчитания, се получава виртуален преход.

При прилагане на внимание, както стана дума по-рано, едно, че наблюдателят събира информация, но и в същтото време настъпват огромно количество микроизменения на квантови state-ове. Заради факта, че съществува изолация между отделните нива на абстракция, а именно няма значение, колко неопределен е един електрон, атомът все си е определен, дори сумата от огромно количество микроизменения не променя драстично state-овте на entities в горните нива на абстракция - т.е. в материалната вселена. НО. Тъй като изолацията далеч не е съвършена, дори при консервативен преход като прехода от квантово към атомно ниво, някаква минимална част от измененията на микро-ниво според мен предизвиква нзабележими изменения на макро-ниво.

Подобно на вода, която се е сгрява много, но още не кипи, такива малки и общо взето случайни изменния не могат да променят особено света такъв, какъвто го познаваме - както и водата си остава вода. Но ако успеем да ги накараме да не са случайни, а да са последователни и еднотипни, т.е. ако съсредоточим вниманието на една система продължително и кохерентно (без примеси към основния ни intention по време на наблюдението), това въздействие ще причини кипене. Т.е. промените в наблюдаваната система ще престанат да са хаотични и подобно на кипяща вода, къдто молекулите тръгват организирано и масово към отвора на теднжерата, многото последователни кохерентни микропромени ще създадат една голяма, истинска промяна.

Нещо подобно на швабските войничета, които марширували по някакъв мост и го разрушили с резонанс. Ако 100 000 000 туристи крачат по моста - нищо. Но пусни рота маршируващи олигофрени и - мостът е kaput.

Изобщо не зная, дали това по-горе е вярно. Това не е истинска физика, не е и наука. Това е спекулация, хипотеза, която обаче чудесно описва наблюдаваните явления. Дава отговор, как работи законът на привличането (гледайте The Secret). Обяснява как работят любовта и страха. Всъщност, макар и без научен background, идеята за вниманието като ниво на абстракция над процеса на четене на квантови sate-ове е просто прекрасна.

Амин.

18.

маме система на наблюдателя O, която се състои от n entities. Имаме наблюдавана система S, която се състои от m entities (не е задължително да са еднакви entites). При зададено n и променливо m, за кои стойности на m от гледна точка на O в системата S възниква виртуален преход? Какви друго фактори, различни от n биха могли да влияят на range-а на m, под който задължително S e само сума от entities и над който за S от гледна точка на O е настъпил виртуален преход? Има ли други фактори освен n? Тъй като според мен няма конкретна стойност за m, при която се реализира виртуален преход, трябва да е range. Какво се случва в този range? Освен това самият range също не е със зачукани горна и долна граница. Би трябвало този range да бъде fuzzy. Един вид, когато m е в този range, има вероятност за S да се наблюдава както ниво на абстракция, така и просто сума от entities. Под долната граница вероятността е 0, а над горната - 100%.

Как изглежда S, когато е в този range? Проявява ли особени свойства?

Каква е разликата и има ли такава при виртуален преход от елементарни частици към атоми и от транзистори към multiprocessor? Коя се явява ситемата O при виртуалния преход елементарни частици - атом?

Как се обясняват алтернативните виртуални преходи? Как се описва математически разликата между виртуалния преход на containment и виртуалния преход, койт осъздава виртуална среда? Има ли виртуален преход без наблюдател?

На тези, а и на много други въпроси ще получите отговор в следващото предаване. Ха-ха-ха. Ако някой може да ми каже нещо смислено по върпоса - e-mail-ът ми е rogger.dojh@gmail.com.

19. Ентропия?

абелязах, че щерка ми е сериозен ентропен фактор. Например, по онтошение на гравитацията. Ако нещо не е в най-ниското си възможно гравитационно енергийно ниво, т.е. не е на земята, то ТРЯБВА да слезе на змята. Освен това, композитните неща по-добре да са разхвърляни на части. По земята, естествено. Изобщо, ако питаш нея, Вселената е най-хубава накъсана на парченца, които се носят лежерно през космическия вакуум. Тогава вече детенце ще може да спи спокойно и щастливо :)

20. Сатори

скам да ви обърна внимание на известно количество добре познати факти. Толкова добре познати, че някак не им обръщаме внимание.

Животът в конкретната реинкарнация има начало и край. В началото се раждаме, накрая умираме. През останалото време сме някъде по средата. Докато това трае си имаме аватар - нашето тяло. То е едно едничко за цял живот. Животът ни, такъв, какъвто го познаваме, се хоства в тялото ни като множество от виртуални ефекти и - без това тяло - ни съзнание, ни сънища, ни забавления - нищо. Кур.

Тялото е с нас винаги. За цял живот.

Генетичните ни родители са само двама. Мама и тати. На планетата живеят много хора, но върти, сучи, мама и тати са само двама конкретни от тях. За цял живот.

Известно време, след като сме се родили, сме деца. През това време невронната мрежа в мозъка ни се обучава. Докато сме деца сме невинни, прекрасни същества, които by design не знаят как да мразят. При различните хора този state продължава различно дълго.

Когато порастнем, а това се случва точно след като сме престанали да бъдем деца, невронната мрежа, която започваме да използваме, е тази, която се е обучавала, докато сме били деца.

Мама и тати в повечето случаи ни отглеждат. През времето, през което сме дечица, ТЕ обучават невронната ни мрежа. Те ни учат какво да обичаме, от какво да се страхуваме и как да манипулираме. Един вид, дават ни матрица с предписание как да обменяме хармония с Вселената - като обичаме, като expose-ваме тригери и като крадем.

Кажете здрасти на мама и тати. А сега им кажете - вие бяхте педали, защото се държахте зле с мен, докато невронната ми мрежа беше като бял лист хартия и не знаех как да ви напсувам. Изсрахте се на белия ми лист!

Едва после им кажете, че ги обичате. Като ви мине ядът. Мамо, тати, въпреки, че бяхте педали, ви обичам - защото по някога не бяхте педали.

Много вероятно и вие да станете или вече да сте майка или баща. Децата ви са аватари на духовете, които са избрали да се преродят във вашето семейство. Виждате ли, в системата на живот на Земята човешките аватари се раждат ВИНАГИ от един мъжки и един женски генетичен донор и в тях винаги се реинкарнира дух. Традиционно малките духове разчитат на мъжкия и женския генетичен донор да се грижат за тях, докато невронната мрежа на аватарите им се обучи. В известно количество случаи това не е така и други фактори обучават невронната мрежа. Така или иначе, ако сте майка или баща, не забравяйте, че децата са ви гласували доверие, като са се родили при вас. Като бивше дете, апелирам горещо - оправдайте това доверие и нека като порастнат дечицата ви нямат достатъчно поводи, за да ви мразят.

Така.

В живота ни има време. То тече еднопосочно. От раждането към смъртта ни.

Навън има дървета. И по някога вали.

Всички хора на Земята са се родили на Земята.

Земята може да е една от многото планети в Космоса, но е единствената, на която хората, които познавате, ще останат по време на настоящите си реинкарнации.

Мама и тати ходят на работа и не са до нас през цялото време. Земята обаче е с нас от началото до края на живота ни. Неотлъчно и сигурно.

Земята е супер голяма и трудно се различава на фона на по-малките неща от ежедневието ни. Но тя все пак е кръгла. Една голяма топка, която е с нас от началото до края на живота ни. Неотлъчно и сигурно.

По Земята растат дървета. И по някога вали.

Някъде далеч около Земята се върти Луната. И тя е кръгла. Забелязва се по-лесно, отколкото Земята, защото свети на небето.

Луната е далеч, но може да удави човек, вързан за кея под нивото на прилива.

Слънцето ни помпа с енергия.

А ако дълго време човек не яде, умира. Ако не диша също. И ако не пие вода.

Освен това, хората умират от бяла смърт, когато им стане много студено и това продължи дълго.

Слънцето е този, който грее в зелените листа на манджата ни и в листата на манджата на манджата ни. Слънцето размразява водата ни. Слънцето кара вятъра да духа.

Когато човек не вижда продължително време слънчева светлина, той се депресира.

А Слънцето е малко, жълто и се намира в покрайнините на единия спирален клон на Млечния път. Млечният път, погледнат от Земята, прилича на красива светла ивица с много блещукащи звезди в нея.

По средата на Млечният път има черна дупка. Тя дали ни обича?

Там има и други галактики. Има галактически купове.

Там е останалата Вселена, заедно с нас, във всеки един момент. Далеч, но Едновременно.

Усмихни й се. На нея ще й хареса :)

Амин.

21. Фрактали

алеч не съм първия, който е забелязал, че фракталите са естествено красиви. Дърветата са фрактални и са красиви. Дъждът капе фрактално и е красив. Облаците са фрактални и са красиви. Снежинките? Фрактални и красиви. Фракталите, които се срещат в природата, са носители на хармония, закодирана в архитектурата им. Когато човек се отдаде на релаксация и се съсредоточи върху фрактално явление, той възприема тази хармония и я проектира върху собствената си матрица, повишавайки собствената си хармония. Затова е толкова приятно да слушаш шума на бурята или да гледаш красив ландшафт или да пъхнеш като Амели Пулен ръка в чувал с леща или в крайна сметка да галиш котето си (*Да, именно. б.а.). При всяко от тези действия човек консумира хармония от фракталната същност на вселената.

Амин.

22. Законът на привличането

ърво, нека синтезирам в какво се състои този закон. Законът на привличането гласи, че мисли, синхронизирани с чувства, привличат в живота ви обекта, за който мислите и чувствате. Този закон работи както за конкретни мисли, така и за общи настроения. Например, може да привлечете конкретен човек да ви се обади, като го визуализирате и изпитвате усещането да сте в неговата компания. Може също така, ако сте в ултра-кисело настроение, да привлечете най-лесно изпълнимата за конкретния момент неприятност, била тя мазни ченгета или данъчна проверка или просто счупен крак.

Използването на закона на привличането включва 3 стъпки (осъзнати или не):

1. Поръчка
2. Създаване на състояние за приемане на поръчката
3. Процес по изпълнение на поръчката

Първата точка включва визуализация на желаното, разписване на поръчката на хартия, рисуването на сцени от изпълнената поръчка, предприемането на конкретни действия в посока реализация на поръчката, изобщо всичко, което ще помогне за ясната, точна и непроменима формулировка на поръчката.

Втората точка изисква освобождаване от всички колебания, дали наистина поръчката е желана и дали е осъществима. Често пъти също е необходимо предприемането на конкретно действие, което обикновено е очевидно - ако например сте си поръчали пари и някой ви дава пари, действието е да вземете парите. Дори да смятате, че не ги заслужавате или да са незаконно придобити или каквото и да е. Именно от това, дали ще предприемете необходимото действие зависи, дали в края на краищата ще приемете резултата от поръчката си.

Третата точка винаги се случва без съзнателното ви участие, при това тя се случва независимо от посоката на движение във времето. Това ще рече, че поръчка сега може да предизвика зародиша на причинно-следствените вериги, необходими за осъществяване й, във вашето субективно минало.

До тук добре.

Сега ще раздробя малко процеса на привличане, за да покажа, как смятам, че всъщност горните три точки водят до практически резултат:

1. Поръчка

Преди време сънувах сън, който много добре формулира идеологията на вертикалната комуникация. Сънувах някакви вагончета (да, като го напиша звучи малоумно; ма те всички сънища излизат куцо на хартия; както и да е). В тези вагончета можех да слагам топки, които всъщност представляваха решения. Всяка топка, поставена във вагонче беше взето решение. Само че, макар да имаше няколко вагончета на разположение, можех да слагам топки само в едно от тях. При това не всички топки. Някои влизаха вътре, други - не. За другите, както стана ясно (не помня как точно стана ясно), трябваше друго вагонче. А аз много исках именно тези решения да взема.

Известно време се чудих, каква е интерпретацията на съня. Пред вид, че сънят дойде като отговор на поръчка за мотивация и информация за промяна в живота ми, реших, че вагончетата са нещо като генерални решения или може би обстоятелства, които отключват и заключват възможности за по-малки решения. А в рамките на механизма на закона на привличането, вагончетата според мен са метафора за духове от по-високо ниво на абстракция. Ако човек е сключил сделка с духа на бедността и го е приел за свое вагонче, няма как да кара Land Cruiser. Няма как да вечеря калмари или да кара ски в Алпите. За да постигне тези, цели човек трябва преди това да развали контракта си с духа на бедността и да потърси близост и взаимна хармония с духа на просперитета и благополучието. Далаверата от такава постъпка е, че заедно с новите топки, които вече влизат във вагончето, се появяват стари топки, които биват отказани. Дори при носталгични опити човек да се върне към тях, те просто падат на земята и остават да се търкалят наоколо незабелязани и безобидни. Ето. Топката на глада е покрита с прах и забравена, седи си тихо в ъгъла и никога вече няма да се обади. Защото духът на бедността липсва, за да я канализира в живота.

23. Законът на привличането 2

ека за момент се абстрахираме от цялата плява на духовете и прочие глупости. Съвсем простичко - законът на привличането дава елементарен модел на поведение и твърди, че този модел води до осезаеми позитивни резултати. Тук идва въпросът за мотивацията. Ако не съм убеден, че това е вярно, защо да го пробвам? Някой твърди някакви неща, но аз не съм ги