ази улица се намира в края на града. във въздуха има най-вече лятна вечер. сгррадите от двете страни са стари, олюпени и почернели. има и кофи за боклук, има и една котка, която се помотва. всъщност наблюдавам всичко това от балкона на втория етаж на една от тези сгради. в този момент съм на на 3 годинки.

има също така залязващо слънце, листа на зелени дървета, огромен черен бръмбър, който лети напреко, проснато пране с миризма на чисто, ръждиви тръчки на оградката на балкона и магнетофон, свирещ в стаята зад гърба ми.

нещо до мен започва да се смее истерично. уф, това е онази торбичка, дето като я стиснеш и се смее. само че никой не я е стиснал. до нея е кацнала пеперуда, която естествено отлита, когато се посягам да я взема. пеперудата минава над радиото. с баща ми го залепихме днес от някаква картонена кутия и една жица.

някой минава по улицата. завива покрай храстите люляк на ъгъла и изчезва. сенките вече са се слели в една голяма сянка. стоя и наблюдавам, докато зад мен не излиза майка ми и не ме отмъква вътре в апартамента - мисля, че за да вечерям ...